Започнах да чета списание “9 месеца” още щом разбрах, че съм бременна. В него намирам всичко, което ме интересува, както за бременността, така и за отглеждането на моето малко съкровище. Благодарение на тази информация разбрах какво точно ме очаква през 9-те месеца, а и по време на раждането. Изпитвах страх от това, което ми предстои, но четейки изповедите на читателките, се успокоявах, че не е толкова страшно. Със съпруга ми Николай бяхме заедно от 8 години, а последните четири живеехме в един апартамент. Бяхме във Варна, където аз следвах, а той работеше. Така в неспирни купони и сред много приятели минаха тези години. Винаги се пазехме, знаехме, че някога ще имаме дете, но осъзнавахме, че още не сме готови и често в разговорите ни то присъстваше, но само в бъдеще време. Завърших и двамата с Ники се върнахме в Бургас. Започнахме работа, уредихме добре живота си и постепенно се замислихме за малко сладко бебче. Отначало говорехме много плахо за него, след това по-смело и така решихме да опитаме, пък каквото ще да става... Бях много притеснена дали ще се получи, защото бяхме от дълго време заедно, а бях чувала, че двойки, които много години са отлагали момента за бебе, после не могат да имат деца. Не исках и на нас да се случи подобно нещо. За наша радост и голямо учудване бебето стана още от първия път. Дори знаех точната дата на зачеването му и веднага след това казах на Ники, че е станало. Той не ми повярва и отвърна, че не е възможно да усещам промени, че е прекалено рано за каквото и да било. Въпреки това аз бях убедена, че вече съм бременна и точно след 9 месеца ще сме щастливи родители на малко момиченце или момченце. Нещо дълбоко вътре в мен ми подсказваше, че под сърцето си нося нов живот. Така малко по-късно мензесът ми закъсня точно както го бях предвидила, но понеже никога не е бил много редовен, реших да изчакам още седмица. Чак тогава двамата с Ники, изгарящи от нетърпение, купихме тест за бременност. На следващия ден рано сутринта, преди да отидем на работа, го направих... и двете чертички се появиха. С бъдещия татко седяхме, взирахме се в тях и не можехме да скрием сълзите си от щастие. Той изхвърча веднага, за да купи още един тест. Резултатът беше същият. Отидохме на лекар и той потвърди това, което вече знаехме. Определи и термина ми. Нямахме търпение и веднага съобщихме на родителите си. Те много се зарадваха, защото много отдавна искаха внуче.
Бременността ми беше много лека, въпреки че до 5-ия месец непрекъснато ми се гадеше и повръщах почти всяка сутрин. Работех и в началото ми беше трудно, защото се чувствах отпаднала. За щастие след това всички неприятни неразположения отминаха. Чувствах се прекрасно и вече можех само да се наслаждавам на непрекъснато растящото ми коремче.


С Ники отидохме на почивка и много се забавлявахме. По това време решихме да направим и сватба. Съпругът ми идваше с мен на всички консултации и изследвания. Постоянно се грижеше за мен, пое изцяло домакинските задължения, а аз си почивах по цял ден. Глезеше ме постоянно и на мен това много ми допадаше. При един от прегледите лекарката видя пола на бебето – щяхме да имаме момченце. Бъдещият татко не беше на себе си от радост. Веднага започнахме да мислим за име на детето. Когато влязох в 7-ия месец, решихме да отидем на преглед с триизмерен ехограф. Всичко беше наред с бебето – лекарят каза, че то се развива като по учебник. Така се изнизаха всички месеци.
В края на бременността започнаха нови притеснения – краката ми отичаха, някои от изследванията ми не бяха в норма и се наложи да вземам желязо. Гърбът и кръстът постоянно ме боляха, а и изпитвах страх от предстоящото раждане. С моята лекарка се бяхме уговорили то да стане по естествените пътища. За съжаление 10 дни преди термина се установи, че имам полова инфекция и се налага да родя със секцио след няколко дни. Бях много уплашена от това, което ми предстоеше, но и нетърпелива, че най-накрая ще видя бебето, което толкова дълго бях носила под сърцето си. В петък се роди моето прекрасно момченце. Тъй като ми беше поставена спинална упойка, лекарите ми го подадоха веднага, за да го видя и да го докосна. Синът ми беше съвършен, въпреки че беше толкова малък. Беше прекрасно оформен и много жизнен.

Така започна един нов етап от живота ми. Сега със съпруга ми не можем да си представим, че сме живели без нашия син. Той расте и осмисля дните ни, изпълва ни с очакване на нещо ново и хубаво.