С мъжа ми се срещнахме преди 7 години. Любов от пръв поглед. В продължение на шест години все си намирах пред него доводи, че ни е рано за бебе. Но след като завърших и магистратурата си, решихме, че вече е време…


С Радослав се запознахме на 22 август, сватбата ни беше на 22 ноември. Затова все си мислех, че както ни е тръгнало, бебето ще се роди на 22 март, макар терминът ми да беше 9 април.

Бременността ми премина леко, независимо че 7 от 9-те месеца правихме ремонт – мръсотия, боклуци. Вечер се работеше до късно, тъй като мъжът ми сам и с помощта на приятели ремонтираше след работа. През последните два месеца се наложи да спим на пода – нямахме мебели, но поне пък не скучаехме. Когато влязох в 9-ия месец, нещата вкъщи се поуспокоиха – вече имахме спалня, маса в хола, дори бебешко легло и дрешки. 
В деня на термина нямах ни най-малки признаци за раждане. През нощта обаче започнах да усещам леки болки. На сутринта вече се подготвях за идването на онези, "зверските" болки. Звъннах на гинеколожката си д-р Цонева и се уговорих да отида при нея към 18 ч. Похапнах малко, сготвих, пуснах две перални. Докато се движех, ситуацията беше под контрол, но седнех ли да си почина, болките се усилваха и зачестяваха. Започнах да се притеснявам – това вече си бяха родилните контракции!

Исках да дочакам таткото да се върне от работа, но вече не знаех дали щях да устискам. Сили ми даваше мисълта, че скоро щях да гушна дъщеря си. Знаех, че в тези часове на нея също не й беше никак лесно!
Когато най-сетне бъдещият татко се прибра, пребледня от новината, че може би скоро ще родя. Щом пристигнахме в болницата и зърнах моята лекарка, грейнах от облекчение, а тя ми каза: "О-о-о, щом се усмихваш, още е рано!"  Когато обаче ме прегледа, направо не повярва –
имах 8 см разкритие. Проблемът беше, че нямаше да раждам в тази болница, а в частна, и някак трябваше да се добера дотам. Трафикът беше доста натоварен, а аз вече имах напъни. Десетте минути, в които се придвижвахме към родилното, са ми малко като в сън. Помня само как Радо не отделяше очи от мен в огледалото за обратно виждане и не смееше да ме попита колко ме боли. А аз все още чаках „зверските” болки. В клиниката малко се позабавиха да ме вземат с асансьора – вече си мислех, че ще родя във фоайето. Качиха ме в предродилната зала и една много мила акушерка започна да ме успокоява, че още имам време. Щом обаче и тя ме прегледа, се провикна: "Бързо, приготвяйте стола! Извикайте д-р Пиперкова... Пълно разкритие!" Раждането започна в 18 ч. и 15 мин, а в 18 ч. и 48 мин малката Ивайла изплака за първи път. Тежеше 3.760 кг и беше дълга 50 см.
В мига, в който я видях, бях на седмото небе от щастие. Не можех да повярвам, че се справих и всичко беше минало, без да преживея „зверските” болки, за които през 9-те месеца бях слушала толкова много. Екипът си отдъхна и лекарят и акушерките си пожелаваха все повече мами да раждат като мен... Но и да идват по-рано, а не в последния половин час.
Безкрайно съм благодарна на д-р Ина Цонева, която беше с мен през цялата бременност, както и на екипа, помогнал бебето ми да се появи на белия свят. Благодарение на тях имаме здраво и красиво момиченце – малката принцеса Ивайла.

Мама Силвия