Приятелят ми отдавна искаше да имаме дете. Въпреки че аз не се чувствах напълно подготвена за такава сериозна крачка в живота, реших, че няма за кога да отлагам и спрях да вземам противозачатъчни. И така след известно време почувствах, че с мен се случва нещо необикновено. С приятеля ми решихме да купим тест за бременност. Мензесът ми закъсняваше с няколко дни и мислехме, че може опитите ни да са се увенчали с успех. Направих теста, но резултатът беше отрицателен. В същия ден с Росен се бяхме скарали и не си говорехме. След като си видях теста, го прибрах в опаковката. Исках, когато приятелят ми се прибере от работа, да му го покажа и да го ядосам още повече. Но не стана така, както го бях планирала. Изненадата тепърва предстоеше. Когато отворих кутийката, за да му покажа отрицателния тест, забелязах, че се е появила една съвсем бледа втора чертичка.
Щях да ставам майка! Бях зашеметена, а Росен започна да се смее доволно и щастливо. На следващия ден купих втори тест, който веднага отчете, че съм бременна. Беше ми трудно да повярвам. Осъзнавайки, че няма връщане назад и наистина ще ставам майка, се изплаших, но същевременно изпитах и огромно щастие. Росен беше толкова развълнуван, че носеше положителния тест у себе си и се хвалеше пред всичките си приятели, че ще става татко.


Записах час за преглед при моя акушер-гинеколог. Бременността ми беше съвсем в началото и беше много трудно бебето да се види на ехографски апарат. Забелязваше се само една съвсем бледа точица. Лекарката ми каза: ”Виждате ли това петънце – това може да е Вашето бебе.” Трябваше да изчакам малко. При следващия преглед точицата се беше уголемила – това наистина щеше да е нашето детенце.
Бях щастлива въпреки първоначалните си опасения, но до щастието вървяха и неприятностите.

Едва влязох във втория месец, когато получих силно кръвотечение и остри болки в корема. Изплаших се да не загубя бебето. Приеха ме по спешност в болницата и след няколко дни активно лечение успяха да спасят моето малко съкровище.
По-късно в 6-ия месец се наложи да ми вадят зъб. Много се притеснявах упойката да не навреди на детето, но за мое щастие и това мина без проблем. От този момент нататък всичко вървеше по мед и масло. Бременността ми беше лека – нямах типичните за 9-те месеца неразположения, не ми се гадеше. Бях наддала само 8 килограма, чувствах се отлично и дори си позволих в 8-ия месец да отида на море. Великолепно преживяване! Дните минаваха като вълшебен миг – радвах се на всяка промяна на тялото, на непрекъснато растящото ми коремче, но най-вече на всяко движение на малкото същество, което растеше в мен. Усещах го почти непрекъснато и нямах търпение да дочакам следващия ехографски преглед, за да го видя. Лекарката ме уверяваше, че ще е момиче.
Към края на бременността докторите решиха, че най-добре е да родя чрез операция, защото имам много тесен таз. Насрочиха ми дата и така зачаках…
Приеха ме в родилното, прегледаха ме и установиха, че имам 3 см разкритие. Настаниха ме в предродилната зала, за да ме подготвят за операция. Започнах да получавам контракции, които с всяка минута ставаха все по-силни. За всеобща изненада час преди да ме заведат в операционната, околоплодната течност изтече. Бях много спокойна, защото знаех, че съм в добри ръце.
Операцията започна. Няколко минути по-късно в залата се чу проплакване – бях станала майка на едно прекрасно момиченце. Подадоха ми го. Най-вълнуващият момент в живота ми, най-сладкият миг, който една жена може да изживее!
Благодаря от цялото си сърце на лекарите, които бяха до мен и ми подариха най-хубавия подарък – малката Стилияна.