Бременността ми беше планирана и затова очаквах с голямо нетърпение възможността да си направя тест, който да потвърди, че след 9 месеца ще ставам майка. За мое голямо разочарование обаче първият тест за бременност беше отрицателен. Отчаях се. Въпреки това мензесът ми все още закъсняваше и след три дни реших да повторя теста. И този път беше отрицателен. Прибрах го и влязох в банята да се изкъпя. Какво беше моето изумление, когато след няколко часа отидох да проверя отново и видях, че са се появили две чертички. Бях бременна! Веднага съобщих новината на съпруга си Веселин. И двамата бяхме безкрайно щастливи.


На другия ден отидох на преглед при акушер-гинеколог, който обаче ми каза, че не вижда бебе и най-вероятно не съм бременна. Прибрах се у дома много отчаяна. Плаках дълго, а съпругът ми ме успокояваше през цялото време. Посъветва ме да отидем на консултация при друг специалист. Записах си час, но чак за след седмица. Прекарах 7 дълги дни и безсънни нощи, като постоянно правех тестове за бременност, които показваха положителен резултат. Най-накрая дойде и денят, в който щях да знам истината! За мое най-голямо щастие лекарката беше категорична – бях бременна в 6-ата гестационна седмица. Терминът ми беше на 18 декември. Бях много развълнувана и още щом излязох от кабинета, започнах да правя планове за бременността.

9-те месеца минаха леко, почти като сън. Това е най-вълнуващият етап от живота на всяка жена. С всеки изминал ден коремчето ми се закръгляше все повече. Месеците минаваха и не можех да се нарадвам на малкото човече, което растеше в мен. С Веселин направихме приказна детска стая. Всеки ден обикалях магазините за детски стоки. Исках да купя всичко необходимо за бебето. Казваха ми да не бързам, но бях уверена, че всичко с мъничето ще е наред. То постоянно ме риташе и се обръщаше в корема ми.
Така неусетно дойде и датата на термина ми. Бебчето ми обаче не искаше да излиза. Отидох на преглед, за да се уверя, че няма проблем. Лекарят, с помощта на когото щях да родя, настоя да изчакам поне до 24 декември. Бях на преглед отново точно на Коледа. Със съпруга ми отпразнувахме Бъдни вечер и на другата сутрин тръгнахме за болницата. Пошегувах се, че този път няма да се върна у дома без бебчето си. Оказа се, че съм била права. След прегледа лекарката изглеждаше притеснена. Каза ми, че не може да чакаме повече, защото околоплодните води са намалели, а има и съмнение за увита пъпна връв. Трябваше да родя с цезарово сечение. Бях едновременно и изплашена, и щастлива. Съвсем скоро щях да държа в ръцете си малкото ми съкровище. Подготвиха ме за операцията. Знаех, че съм в добри ръце. Имах пълно доверие на лекарите. Обадих се на съпруга си, за да му кажа, че бебето е на път. Той ме успокои, че всичко ще е наред. Сложиха ми упойка и след половин час чух гласа на лекаря, който ме поздрави: „Честито, мамче! Имаш прекрасно момиченце!” Така на бял свят се появи моята дъщеря Ванеса. Сълзи от щастие се стичаха по бузите ми. Видях съпруга ми, който седеше пред вратата на операционната зала. Само след миг той беше до мен и ме целуна. Лекарят ми подаде малката госпожица. Видях най-красивото личице на света. Нямах търпение да прегърна моето бебче. Погалих Ванеса, а тя заспа гушната в мама. Последваха пет прекрасни дни, изпълнени с грижи за моето съкровище. С неизменната помощ на акушерките се научих как да кърмя, къпя и преобличам бебето. Възстанових се бързо и на 30 декември се прибрахме у дома. Така всички заедно посрещнахме най-красивата Нова година, за която съм мечтала.


Мама Станислава