Аз съм една щастлива съпруга и майка на вече 5-годишен син. Един ден със съпруга ми решихме, че синът ни Боян е достатъчно пораснал и е време да помислим за братче или сестриче. Щастливата вест дойде след месец. Точно в навечерието на Великден разбрах, че отново ще ставам майка. Мисля, че този Великден ще е незабравим. Със съпруга ми бяхме много щастливи. Той ми каза, че очите ми имали особен блясък и много ми се радваше. Синът ни Боян не знаеше за бебето до четвъртия месец на бременността, но от този момент започна да се нарича батко. Децата имат особена интуиция.


След голямата радост започнаха да се прокрадват и притесненията от първото раждане със секцио. Тогава трудно излязох от упойката, имах проблеми с белите дробове и с възстановяването. И сегашната бременност протече с контракции през цялото време. Въпреки това аз стоически издържах провеждащия се Верди-фестивал в Античния театър в Пловдив – свирех в оркестъра на виола. Тогава бях в третия месец. От друга страна, беше забавно, защото нашият татко пееше на сцената, а синът ни Боян участваше в операта “Кармен”, като маршируваше с други деца.

Коремът ми започваше да расте и нямах търпение да кажа на целия свят, че ще имам бебе. Бях много горда. Лятото премина в посещения на двете баби във Варна и в Русе. Ходехме на плаж с Боян (таткото беше заминал по работа) и той ме караше да правя кофички от пясък. Наистина трудно се правят кофички с 6-месечно коремче, но детето не пита, всеки иска своето, а и отвътре малкият човек напомняше за себе си с ритници.
По всички изчисления бебето трябваше да е момиченце, а и аз много исках да имам дъщеря. Коремът ми обаче започна да се заостря както първия път и аз започнах да се съмнявам. И така в седмия месец се оказа, че пак ще е момче. Съпругът ми ме успокояваше (на шега), че третото ни дете ще е момиче.

По това време започна преместването ни в по-голяма квартира. В продължение на месец подреждахме и пренареждахме, защото трябваше да има място за две детски легла. Впоследствие баткото сам поиска да се отдели.
В осмия месец, въпреки че не трябваше да пътувам заради контракциите, се наложи да отидем до София. Там батко Боян участва в конкурса “Кой е по-по-най”, което за него беше незабравим момент. Влизайки в деветия месец, започнаха притесненията за упойката, защото раждането трябваше пак да е планово секцио, а имах неприятни спомени. Молех се бебето да изчака планираната дата, а не болките да се появят по-рано както първия път. Исках то да порасне достатъчно, за да има сили да суче, защото няма нищо по-добро от майчината кърма. Господ ме чу и на 3 декември 2004 г. се роди бебе Михаел – цели 3.400 кг . Поставиха ми спинална упойка, наложи се да ми поставят и още една и да ме приспят. Идването в съзнание е ужасен кошмар от болка и чувство на объркване на кой свят се намираш. Едва отворила очи, поисках да видя бебето. В този момент вече нямаше значение дали е момче, или момиче. То беше част от мен и любимия ми съпруг и имаше нужда от нашата любов и закрила. Много съм благодарна на екипа на д-р Йончев от Окръжна болница – Пловдив, и на акушерките, които се грижеха за нас.
Като дете на музиканти, бебе Михаел е доста гласовито и почти не спи. Може би отсега се подготвя за кариера на тенор. Това е доста изморително за мен, но като се усмихне и изгука, забравям безсънната нощ и си казвам: “Ето, това е смисълът на живота.” Смятам, че съм една щастлива жена с две прекрасни дечица и любещ съпруг, който винаги е до мен и много ми помага.