Два месеца след като сключихме брак с Петромил, тестът за бременност се оказа положителен. Радостта ни беше неописуема. Бяхме заедно със съпруга ми и наблюдавахме как се оцветяват двете чертички на теста. След този резултат веднага отидох на преглед при специалист и последва изследване с ехограф, което показа: “Един жив плод!” Бяхме на върха на щастието. Предстоеше ни да станем родители – да изживеем непознати и прекрасни чувства и моменти.


Първите три месеца на бременността бяха доста неприятни – усещах всяка миризма и ми се гадеше, не можех да ям почти нищо, повръщах непрекъснато. Единственото, което приемах, бяха варени картофи и постоянно на котлона имаше по една тенджера с тях. За щастие този период премина и след това бременността ми протече почти без никакви проблеми. Всеки месец започнах да посещавам акушер-гинеколог, за да следя състоянието на детето. Нещата бяха наред, правех необходимите изследвания. Бях доволна от обслужването. След 4-ия месец с всеки изминал ден започнах да наддавам чувствително. Нямаше и помен от предишното гадене и повръщане, когато бях загубила апетит и отслабвах. Ходех на работа, но това не ми пречеше непрекъснато да похапвам. В края на 9-ия месец изглеждах внушително. Продавачката в кварталния магазин се усмихваше, като ме видеше да се клатушкам тежко-тежко и ме питаше: “Близнаци ли очаквате?” Резултатите от изследванията ми бяха в норма, а явно и бебето се чувстваше много добре до моето сърце и беше много послушно. Още от самото начало знаех, че ще е момче, но това се потвърди едва в средата на 8-ия месец въпреки многото прегледи с ехограф. Вероятно щях да родя срамежливо дете, защото винаги когато трябваше да му видят пола, то се обръщаше.

Когато вече си личеше, че сме двама, мъникът започна да рита. С бъдещия татко непрекъснато чакахме кога ще започне да се обажда, а то като че ли само това чакаше – въртеше се ту наляво, ту надясно.
Преживяванията бяха много приятни и с нетърпение чакахме Големия ден. Четяхме списание “9 месеца” и постоянно търсехме в интернет статии за бременността, отглеждането и възпитанието на детето. Акушерката, която наблюдаваше бременността ми, ме посъветва да приготвя багажа за болницата месец и половина преди термина, за да съм готова за всякакви изненади. Така и направих. Точно 45 дни преди Големия ден чантата с необходимите неща беше готова и само чаках деня, в който да се запозная с моето малко съкровище.

Терминът отмина, а бебето не искаше да излиза. Трябваше да постъпя в болницата, но все още нямах никакво разкритие. Прегледаха ме на ехограф и лекарят видя, че плацентата старее. Препоръча ми колкото може по-скоро да се предизвика раждането, защото забавянето е опасно за бебето. Мнението на специалистите ми звучеше много стряскащо. През цялото време и през 9-те месеца бях убедена, че ще родя по нормален начин и всичко ще е наред. Затова със съпруга ми решихме да изчакаме още малко. Дните, докато постъпя в болницата, бяха кошмарни. Всеки момент очаквах и се надявах да започнат родилните болки и да имам контракции, но нищо не се получаваше. Уви, тревогите ми бяха лъжливи. Затова по принуда отидох в болницата, за да родя. Поставиха ми таблетка, която трябваше да предизвика контракции, но няколко часа по-късно все още нищо не се случваше. Времето летеше.
Раждането протече като сън. Всички мъки и болки бяха забравени с появата на малкия Борислав. От сърце благодаря на д-р Танев и акушерката Николова, които много ми помогнаха.
При първата ни среща с бебето почувствах такава еуфория и нежност, каквито не бях изпитвала досега. Искаше ми се само да го гушна и двамата да заспим. Преместиха ни от родилната зала в стая с две легла и две кошарки. Санитарката, която ми помогна, беше изключително внимателна. Оставиха ме сама, а аз си мислех само за малкото човече, на което бях дала живот, и изобщо не можех да заспя. Когато по обяд ми донесоха бебчо, той беше гладен и бързо се ориентира в обстановката. Първата нощ заедно прекарахме в разходки из отделението, защото Борко беше доста развълнуван и недоволен, че сме му развалили спокойствието и трябва да свиква с много нови за него неща. С нетърпение очаквахме момента, когато ще се приберем вкъщи при тати.
Сега вече сме тримата заедно и се забавляваме, опознавайки света наоколо.