Още като се запознахме с Георги през 2003 г., започнахме да говорим за нас двамата в бъдеще време, искахме да сме завинаги заедно и да имаме дете, което да е смисъл на живота ни, както и да създадем семейство, което да ни сближи и обедини. Трябваше да чакаме около 2 години, докато се случи щастливото събитие – да забременея. Имаше моменти, в които допускахме, че не можем да имаме дете, но ето че най-прекрасното дойде! Мензесът ми закъсняваше, реших да направя тест за бременност. Беше положителен! Вътрешно много силно исках да е така, защото желаех да съм майка, но не вярвах, че може да е истина. Повторих теста – резултатът пак беше положителен. Още на другия ден отидох на преглед и очакванията ми се потвърдиха. Бях в 6-ата гестационна седмица (г.с.). Регистрираха ме, определиха термина ми, предписаха ми да пия фолиева киселина, насрочиха ми консултации.


Радвам се, че разбрах рано за бременността си. Веднага си купих книга за бременната жена, която се превърна в мое ежедневно четиво. Започнах да броя всеки ден от 9-те месеца. Изхвърлих всички тесни дрехи от гардероба си, започнах да обръщам внимание как се храня, прекъснах спортните си упражнения, не вземах никакви лекарства. Опитвах се да съм спокойна, да мисля позитивно, да се усмихвам повече. Слушах любимата си музика и си пеех.

От самото начало правех съпричастен Георги към бременността. Разказвах му в какъв период е бебето, как се развива. Той се радваше заедно с мен.
За първи път усетих, че бебето е живо в мен и трепка като пърхаща пеперуда точно на Благовещение. Тогава изкачихме един малък връх в околностите на Самоков. Винаги споделях с Георги всяко свое ново усещане и всяка промяна. Бременността ми не беше тежка и проблемна. Единствено постоянно ми се спеше. Най-интересното преживяване за мен бе усещането, когато бебето ми помръдваше. То не беше буйно. Напротив – имаше дни, в които го очаквах да мръдне, а то си стоеше кротко. Най-често сутрин усещах приятни потупвания. Хубавото бе, че вкусовете ми не се промениха, но пък обожавах сладолед. Почти до 6-ия месец можех да карам безпроблемно велосипед и често се разхождахме сред природата. Бях в 34-ата г.с., когато получих силни болки. Лекарят ми каза, че бебето е в главично предлежание. Едновременно с това разбрах, че ще имам син.

Бременността беше към края и не ми беше лесно. Получих отоци по краката, трудно се движех, тежах 80 кг. Беше понеделник, когато установих, че околоплодната ми вода изтича. Към обяд вече бях в болницата, веднага ме приеха и ме успокоиха, че до вечерта ще видя бебето си. Така започна дългото ми раждане. Оказа се, че бебето не може да се роди по естествен път. Малко преди полунощ получих слаби контракции. Сложиха ми инжекция и те съвсем престанаха. На сутринта ми поставиха друга инжекция, за да предизвикат контракции. Към обяд болките бяха нетърпими, но нямаше разкритие. Единствено се успокоявах, когато проследяваха сърдечните тонове на бебето и ми казваха, че всичко е наред. Следобед след поредния преглед д-р Спасов заяви, че ако така продължава, ще се наложи да ми направят секцио. Стреснах се, но казах, че щом така бебето ще се роди, съм съгласна.
Обадих се на Георги, за да му съобщя новината. Веднага след това ме поеха две акушерки и ме заведоха до залата. Започнаха бързо да ме приготвят, спомням си как ми вързаха ръцете, прибраха ми косата... Анестезиологът ми каза: “Момиче, не се бой, сутринта една от спайските или там как беше – Бритни Спиърс... е родила със секцио. И ти раждаш със звездите!” Сложиха ми маската, упойката и... След един тъмен сън ме събудиха вечерта. Чувах много силни бебешки писъци. Попитах дали бебето е живо, отговориха ми: “Имаш син, не го ли чуваш как силно плаче?” След това разбрах, че бебето е било с нослето напред и не е било възможно да се роди по естествен начин, без да се нарани. Час след операцията дойде д-р Спасов, хвана ме за ръката и ме поздрави.
В полунощ по мое настояване ми донесоха бебето. Бях безкрайно щастлива да видя мъничкото влажно създание, което ухаеше на нов живот и досущ приличаше на мен. Цунках го по нослето, после по бузките и челцето и изпитах хармония и блаженство. Моето бебе беше в ръцете ми и виждах посоката и смисъла на живота си.