Още, когато се оженихме, със съпруга ми искахме да имаме две деца. Вече имахме едно момиче – дъщеричката ни Лана, която навърши 3 години. Моментът за второ все не идваше, въпреки че го планирахме и непрекъснато говорехме за него. Два месеца след рождения ден на дъщеря ми моя приятелка ми съобщи, че чака втората си рожба. Две седмици по-късно и друга приятелка сподели с мен, че и тя ще става майка. След това се оказа, че още едно близко семейство също очаква бебе... Беше невероятно как от всички страни ни заливаха такива вести.


Със съпруга ми решихме, че всички тези бременности около нас трябва да значат нещо и че е крайно време да направим и ние опит за второ. Разликата с първото ни дете беше изключително подходяща. Така и се случи. Скоро след това мензесът ми закъснява и аз вече имах съмнения. Купих тест за бременност и... появиха се двете чертички. Тестът беше положителен. Отново ще ставам майка! Дъщеря ми беше първата, на която казах, а вечерта съобщих и на таткото. Всички бяхме много щастливи, защото малкото ни семейство щеше да се обогати с още един член. На Коледа Лана издаде тайната и на родителите ни. Бяхме седнали около красиво подредената маса, дъщеря ми издебна удобен момент, в който всички мълчахме, потупа ме по корема и гордо съобщи: “Мама има бебе!” Последваха прегръдки, поздравления...

Бременността ми беше лека, също като първия път. Единствените неразположения, които изпитах, бяха гаденето и повръщането до края на третия месец, но това беше нормално състояние, характерно за почти всяка бременност. Други оплаквания нямах и се наслаждавах на прекрасните моменти на очакване.
На държавния ми изпит ми се падна въпрос, свързан с бременността и с отглеждането на бебето – “Периоди на вътреутробно и следутробно физическо развитие”. После се шегувах с приятелки, че е можело да прочета няколко броя на “9 месеца”, вместо да уча толкова много за този изпит.

След това започнах да посещавам и училището за бъдещи родители на “9 месеца”. Информацията, която получих в него, ми беше изключително полезна. Запознах се и с много други бъдещи майки. Дори с едно от момичетата – Криси, с което редовно всеки вторник след занятията отивахме да хапнем някъде, родихме в един и същи ден – момчета с почти еднакви мерки. Всеки път ходех с удоволствие на училището и се забавлявах.
Терминът ми беше определен за средата на август и точно един ден преди това усетих контракциите и започнах да ги засичам. Бяха през 20 минути. Посетих моя лекар и след прегледа той установи, че имам 2 см разкритие. Каза ми да отида да се разхождам и че още е рано да постъпя в болницата за раждането. Взех си раницата с приготвения багаж и съпругът ми ме закара у една приятелка, с която се разхождахме почти през целия ден. Контракциите бяха постоянни, но болката не беше много силна. Вечерта със съпруга ми решихме, че вече е време и тръгнахме към II МБАЛ. Батерията на мобилния ми телефон се беше изтощила и се чудехме дали да не се приберем вкъщи, за да я заредим. Добре че не го направихме, защото половин час по-късно бях пред родилното отделение. Докато ме приемаха, вече имах 9 см разкритие. Лекарят спука околоплодния мехур и малко след това ме преместиха в родилната зала. Така след втория напън се роди синът ми. Първото ми раждане беше в същата болница без уговорка с лекар. Благодаря на екипа, на който попаднах – д-р Василев, д-р Петрова и акушерките Олга и Ирена Ненова. Те са страхотни хора и благодарение на тях и на техните усилия родих с усмивка.
Сега, когато някоя приятелка ме попита как мина, просто й отговарям: “Беше хубаво.” Именно това научих от училището на списание “9 месеца” – как въпреки болката да се насладя на усещането, че давам Нов живот.