Започнах работа в родилната зала на НИАГ “Майчин дом” в далечната 1980 г. Първото ми дежурство беше на 1 април – и то нощно. Всичко започна като на шега, но продължава вече 26 години...


В миналото много често се получаваха фалове с предварителното определяне на пола на бебето. От ръка на ръка сред бременните се разпространяваха таблици за определяне на пола според възрастта на майката, според месеца на забременяване и пр. Голяма “конкуренция” на нас, медицинските специалисти, ни бяха и “опитни” жени, които по формата на корема, по честотата на повръщането в началната бременност и по най-невероятни белези “прогнозираха” с вероятност 50%

дали ще се роди момче, или момиче.
Техниката, най-вече ултразвуковата диагностика, беше на ниво, доста различно от днешното. Често се случваше бременната да е подготвена за момче, а да роди момиче... Голяма драма настъпваше с името на новороденото, защото обикновено родителите не бяха обсъждали име за неочаквания пол.
Един ден в онова далечно минало в “Майчин дом” пристигна за раждане жена с много голям корем. “Диагнозата” й бе близнаци. Събра се целият екип и се реши раждането да се води по естествен път. За всички бе ясно, че задачата ще е трудна, във всеки период от процеса се изискваше максимално внимание.

Подготвихме бъдещата майка, преслушвахме сърдечните тонове на близнаците и всичко вървеше по план до отвеждането на жената в родилната зала. Настъпи обичайната суматоха – все пак очакваха се две бебета. Разпредели се кой ще води раждането на единия близнак, и кой на другия. В такива случаи задължително присъства и неонатолог, защото обикновено близнаците се раждат по-рано и са с по-ниско тегло.
Настъпи най-важният момент – първото близначе, което бе в главично предлежание, се роди живо и здраво. Беше момиченце. Няколко минути след това на бял свят дойде и второто бебе – пак момиче. Предстоеше да се “роди” и плацентата, но жената се оплака от силни болки и напъни. Дежурният лекар я прегледа и изумено заяви, че... има още едно бебе
Изведнъж цялата ни подготовка се обърка. В желанието си всеки да помага, всъщност си пречехме един на друг. Успяхме обаче да се мобилизираме и помогнахме и на третото бебе да се роди. След няколко минути се появи един “мъж” – вярно доста малък, но в добро състояние. Бебето ревна силно за радост на целия ни екип. Улисана в болките, раждането и суматохата около нея, майката най-сетне дойде на себе си и прие радостното събитие. Шокът на таткото обаче беше огромен. След като разбра колко са новородените, той беше накарал цялата рода да се обади по вътрешния телефон, за да се потвърди чутото. Явно бащата не вярваше, че изведнъж се е сдобил с три деца.
Най-доволни се оказаха бабите, защото всяка беше почетена с подновяване на името си, а момченцето го кръстиха Виктор. То наистина беше победител в първата му, но съвсем нелека битка.
Виктор и “каките” му сигурно вече са навършили 20 години и може би имат собствени деца. Ние от медицинския екип пък сега работим с далеч по-съвършена техника и подобна грешка не се случва...