Ненчо Балабанов е роден на 17 април 1980 г. в град Котел. Кандидатства в НАТФИЗ през 1998 г., както и в Нов български университет – пеене. Приемат го и на двете места. Избира НАТФИЗ – куклено актьорско майсторство в класа на Румен Рачев и Жени Пашова. Любо Гърбев му преподава сценично слово. Учи пеене при Деляна Мичева в НАТФИЗ. Днес е известен български актьор и водещ на детското предаване по БНТ „Милион и две усмивки”.
 

Моето детство… Прекрасно, забавно и безкрайно щастливо. Свобода до краен предел. Много игри с приятели и смях.

Детството на моите деца… Въпреки намаляването на живия контакт с връстниците заради технологиите, надявам се да бъде също много усмихнато и забавно. Имам син на 9 години и страшно много го обичам и подкрепям.

Семейството е там, където е сърцето и където има любов и разбирателство.

Влюбен съм в работата си, в пеенето, в сцената, в спорта, в шофирането, в усмивките на хората, в слънцето, в добротата и в самата Любов.

Актьорската ми кариера e благословия, която ме прави много щастлив. Надявам се да градира и да се развива постоянно.

Сатирата е безкрайно нужна, за да накара хората с власт да не забравят, че не са по-различни от всички останали, и да помнят отговорностите и обещанията си. Сатирата е извор на усмивки, който е жизненоважен.

Мярката е в първите 7 години, във вътрешното ни усещане и в желанието ни да постигнем положителен, а не деструктивен резултат. Но така или иначе, ако някога я загубим, винаги можем да се извиним, да признаем, че сме прекалили, и да продължим напред...

Когато съм сам, слушам музика, чета или композирам. Понякога просто си подреждам мислите и планувам какво друго интересно може да направя занапред.

Играя на състезателни игри на телефона си, на корта и най-вече на сцената и пред камерите. Иначе съм човек, на когото може да се разчита.

Озвучавал съм стотици роли в анимацията, десетки от които главни на големия и малкия екран. Любима работа, която върша с много любов.

Оприличавам се на перпетуум мобиле. Дано енергията ми никога не стихне и не започне да ме домързява. 

Гласът e много важен инструмент във всичките ми дейности. Може да бъде и оръжие, топлина, меч и букет цветя. Мога и да респектирам, и да разсмивам с него, мога и да разплача, когато се налага.

Мога да бъда постоянен, амбициозен, обичащ. Мога да прегърна цялата Земя понякога. Мога да говоря и да пея непрестанно, но понякога се налага и да замълча, и да си почина... и това го мога!

Не бих позволил някой да си играе с чувствата ми. Или да наблюдавам насилие над животни, деца или възрастни хора. Не бих позволил и на лицемерни и отрицателни хора да са в моето обкръжение.

В ролята на Бойко Борисов се забавлявам от сърце. И когато видя хиляди хора да се радват и усмихват от това, усещането е несравнимо. Правя го с чувство за хумор и когато има нещо актуално или важно, включвам го в „репертоара”...
 
Разговора проведе Даниела Граховска