Имах известни колебания къде да родя второто си дете – в Норвегия, където работеше съпругът ми Станислав, или в България, където бяха роднините и приятелите ми. След кратко проучване и след като лекарите ми препоръчаха да родя отново с цезарово сечение, избрах да се върна в родината. Наложи се да остана у дома известно време и се радвах, че има кой да се грижи за мен. Така през пролетта на 2007 г. на бял свят и на родна земя се появи малкото ми съкровище – вторият ми син Филип. Двамата с него и с батко му Мартин останахме да се възстановим в България и след това поехме обратно пътя към студената скандинавска страна, където беше новият ни дом.


В Норвегия пристигнах в началото на юни с бебе на 50 дни. Още с кацането на самолета обаче Филип започна да плаче неистово. Следващите няколко дни сълзите му не спираха, спря да пълни пелените и пъпът му щръкна заплашително Мъжът ми сподели с колегите си и те ни посъветваха да се обърнем към Детската консултация. Тук Детската консултация е самостоятелно звено, в което работят акушерки и няколко лекари. За съжаление здравната система е такава, че можех да се срещна със специалист само на 6-месечния и 12-месечния контролен преглед на детето. Бебетата имат и личен лекар, който обаче в повечето случаи не е педиатър.

Проблемът продължаваше и със съпруга ми заведохме Филип в консултацията, за да потърсим помощ. Там обаче ни изслушаха спокойно и ни казаха, че е нормално кърмено бебе да не ака в продължение на 10 дни. В консултацията ме увериха, че няма защо да се притеснявам, когато детето ми плаче непрекъснато и пъпчето му стърчи. Разговорът продължи дълго, докато накрая се предадох и си тръгнах. Дадоха ни час за следващата консултация след 1 месец. Положителното на здравната система в Норвегия е, че всяка майка има предварително записан час. Така пред кабинетите няма навалица. Липсва и постоянният стрес. Животът в тази страна е устроен така, че всичко става бавно, спокойно и много организирано Времето минаваше и нашият проблем със запека и постоянните сълзи оставаше. Затова взех самолета и се прибрах в България. Там личният ни лекар (да е жив и здрав д-р Крайселски!) прегледа малкото ми момче и ме посъветва да му слагам специални лепенки за пъп с твърд център. Те предотвратиха появата на пъпна херния. Обясни ми и как да се преборя със запека. Всеки ден правех масаж на коремчето и така проблемът се отстрани. След като Филип се оправи, се върнахме в Норвегия. Вторият ми сблъсък със здравната система там беше само след няколко месеца.
Синът ми вдигна висока температура – 39.5 ºС Точно по това време обаче личният ни лекар беше на почивка. За съжаление Бърза помощ в Осло изобщо не отговаря на името си. Със съпруга ми отидохме в спешното отделение много притеснени. Там много любезно ни записаха и ни настаниха да чакаме. Периодично в приемната се появяваше медицинска сестра, която измерваше температурата и пулса на децата. А ние си чакахме... Малко преди търпението ми да се изчерпи, лекарят ни прие. Още от вратата взе кръв на бебето, за да му направи тест за стрептококи. След 15 мин разбрахме, че е отрицателен, а по-късно педиатърът заяви, че високата температура не е опасна. Препоръча ми да извеждам Филип на чист въздух, да не му давам никакви антипиретици, а само много течности. Няколко дни по-късно обаче детето все още беше зле и се наложи да отидем при личния му лекар, който вече се беше прибрал. Той му направи кръвни изследвания – т.нар. CRP-тест, от който се установи, че инфекцията е вирусна, а не бактериална.

В Норвегия родителите каляват децата си отрано. Те извеждат бебето още на 3-ия ден дори и да е родено през ноември. Всички малчугани имат специални гумени дрешки и локвите са пълни с играещи деца, които се забавляват, като се пръскат и джапат в тях. Норвежците казват: “Няма лошо време, има зле облечени хора."
Децата са постоянно навън. Лятото тичат по поляните, зимата правят барбекю с кренвирши. Обичайна гледка е да видиш 2–3-годишни, облечени със светлоотразителни жилетки, хванати за ръка да вървят нанякъде. Недостатък на детските градини е, че малчуганите не спят следобед. В повечето градини дори няма помещение за сън. Ако някоя майка държи детето й да подремне, то трябва да го направи в количката си. Другото фрапиращо нещо е, че децата си носят сандвичи за закуска и обед. В Норвегия за първи път видях 1-годишно дете да седи кротко и с усърдие да гризе филия с пастет.