Преди четири години с жена ми напуснахме големия град и заживяхме в къща близо до Велико Търново. Отказах се от кариерата, от печеленето на пари. В замяна на това исках да се отдам на семейството си, на детето и на себе си. Продадох всичката си налична собственост и вложих средствата в закупуването на малка къща с 1 декар двор сред зелени хълмове и овощни градини, недалеч от града, на тихо място с чист въздух, сред природата. Направих топлоизолация отвън, парно на дърва, слънчев колектор и независимо водозахранване от изворен кладенец. Така че

комфорта пак го имаме

гореща и студена вода в изобилие, топлина в цялата къща. Може би някой ще се учуди, но къщата и всички подобрения струваха около 1/3 от цената на мухлясала гарсониера в ж.к. Люлин в София. Храним се с боб, картофи, козе мляко и козе сирене, зеленчуци, плодове и тикви. Житото мелим с каменна мелница, хлябът е пълнозърнест и го печем в печката. Много от местните хора предпочитат да купуват от питките ни вместо белия хляб от магазина. Съпругата ми е невероятна домакиня и може да приготви какви ли не вкуснотии. Аз се чувствам напълно свободен да правя каквото поискам, без някой непрекъснато да ми диша във врата. Идеята ми е, че за да е здрав и да живее дълго и щастливо, човек трябва да слуша подсъзнателните импулси в себе си. Така

решихме да имаме дете

По това време се запознах с жена, която е родила у дома. Замислих се за много неща – за използването на пелени за еднократна употреба, за това как между майката и детето има емоционална връзка и тя отлично знае кога детето е болно... От нея научих, че в родилния дом жената стои само в една поза – легнала. Така е най-удобно за лекарския екип, но не и за раждащата. Понякога под влиянието на стреса по време на раждането в болницата (в чужда среда, в твърде неестетичен вид пред непознати хора) матката на жената се сковава, обезкървява, контракциите спират, налага се изкуствена интервенция, а това може да доведе до разкъсвания. Тези, а и много други причини ни накараха със съпругата ми да решим, че най-добре е тя да роди у дома. Изчетохме много литература по въпроса, консултирахме се с медици и дори намерихме лекар, който се съгласи да дойде и да помага при раждането. Уви, ден преди голямото събитие той поиска 800 лв. – сума, непосилна за нас. Контракциите на съпругата ми започнали в 22 ч., но тя не ме събуди до 3 ч. След това я чух как се разхожда напред-назад. Каза ми, че

това ще е Голямата нощ

Станах, запалих камината, пуснах специално подбрана релаксираща музика, запалих благовония и свещ. Постепенно паузите между контракциите се съкращаваха, болките ставаха по-силни. Опитвах се да давам сили на съпругата си и да я окуражавам. Околоплодните води вече бяха изтекли. Час по-късно контракциите бяха непрекъснати и съпругата ми ги вокализираше с всевъзможни звуци, чувстваше се сигурно у дома, в ръцете ми. През това време тя беше полулегнала на една страна, после застана на колене и лакти. В един момент усети прорязването. Главичката на детето се подаваше! И спря. Жена ми се уплаши, че бебето не иска да излезе, че е заседнало, аз я посъветвах да напъва леко.

След няколко напъна моят син беше в ръцете ми!

Детето изплака, а аз изживях най-щастливия миг в живота си. Казах му: "Добре дошъл!" Веднага му нахлузихме предварително приготвена шапка и го увихме в хавлия и вълнен шал. Телцето му беше обвито в бял “крем". В родилния дом обикновено измиват новороденото, но според нас това не бива да се прави. Постепенно бебето придоби розов цвят. Майката полегна на една страна, болките продължаваха, а 10 мин по-късно излезе и плацентата. Огледах я внимателно дали е цяла.
Болезнените контракции продължиха през следващите 30 мин и след това затихнаха. Имаше леко кървене от матката, но никакви разкъсвания. Около час по-късно кървенето и болките спряха и жена ми си направи промивка с отвара от лайка и след това се изкъпа. После взе бебчето и му даде да суче. То се успокои и заспа.
Десет часа след раждането закарах майката и детето в болницата, за да регистрират новороденото. Там

първоначално се държаха подозрително и грубо с нас

Задържаха я 12 часа за задължителен преглед и ваксинации на бебето и като разбраха, че няма медицински осигуровки, набързо я изписаха.
Сега малкият Самуил расте здрав и силен. Няма обриви, не повръща мляко, няма колики. Не използваме пелени за еднократна употреба. Имаме гореща вода в изобилие. Пускам музика на детето, отделяме много време да общуваме с него.
Още на втората седмица започнахме да го учим да обръща внимание на импулсите на тялото си – първоначално, когато видехме, че детето се облекчава, издавахме определен звук. Така след няколко дни то започна да свързва звука с отделителните си дейности. После започнахме да го придържаме над леген веднага след като се събуди или след хранене. Още след първите успешни опити Самуил сам иска да се облекчава в легена, а не в пелените. Разбира се, много важна е и интуицията на майката – да улови кога какви нужди има бебето. Всеки ден с очите си виждам как нашето едномесечно бебе пишка в леген, щом му кажем "пиш". Приложилите този метод споделят, че на 6 месеца децата им вече са самостоятелни и не са им нужни пелени за еднократна употреба. Вече не се съмнявам в това!