В България бейбифонът има по-кратка история, но в Западна Европа родителите “подслушват” децата си с това устройство вече 30 години. Наскоро в Германия излезе книга, в която се анализира какво спечелиха родителите от бейбифонията.


Производителите твърдят, че още през бременността 2/3 от бъдещите родители се снабдяват с бейбифон, който ще изпълнява надзорни функции. Тези апарати не са скъпи – цената им започва от 20 евро, срещу които родителите до голяма степен си осигуряват спокойствие. Без преувеличение може да се каже, че устройството вече е пълноправен член на немското семейство. Това дава основание на авторката Андреа Мим от Хамбург да напише “малка културна история” на бейбифона. За негова “майка” се смята свързаната с кабели телефонна уредба в офисите, с помощта на която шефът привиква в кабинета си своите подчинени. Бейбифонът влиза в живота на родителите през 90-те години на миналия век. Зад гладката му пластмасова опаковка се крие нещо много полезно. Двата малки апарата разказват за съвременния живот, за днешните родители и за промяната на отношението им към бебето и малкото дете.


Повече свобода
Родителите, които използват бейбифон, се сдобиват със свободата, която им дава сънят на бебето. Когато то лежи в креватчето си, с помощта на апарата мама и татко могат да поседнат в кухнята или в хола, без да се страхуват, че междувременно съкровището им ще се скъса от плач. Нещо повече – малкият електронен помощник връща частица от волния живот, който родителите са имали преди детето да се появи на бял свят. Всяка майка обича бебето си, но трябва ли заради него да е 24 часа нащрек? Бейбифонът позволява на родителите да поддържат и по-активни социални контакти.
Андеа Мим нарежда това устройство до най-големите домашни постижения на ХХ век – пералнята, хладилника, миялната машина...


Увеличената дистанция
По-голямото свободно пространство за майката и за бащата означава обаче по-голямо отдалечаване от детето. От 60–70-те години на миналия век почти всяко жилище в Германия разполага с детска стая, макар понякога тя да е много малка. Това отговаря на съвременното схващане за детето като “самостоятелно същество с индивидуални потребности”. В този смисъл правилно е на бебето да се осигури собствено царство веднага след раждането – с плот за повиване, креватче, масичка и столче. Така то се отделя от спалнята на мама и татко и съответно от денонощния им контрол върху него. Доколко това е безопасно?

В търсене на близост
Все пак и най-съвременните родители не се чувстват съвсем спокойни, когато са твърде отдалечени от бебето. Затова са толкова благодарни на апарата, който, въпреки разстоянието, им осигурява чувството, че са съвсем близо до съкровището си. Те знаят, че малкото същество се чувства изоставено, когато плаче за мама и татко, а никой не идва при него. Чрез бейбифона могат да съкратят тези нещастни мигове за бебето. Проучвания показват, че при малките деца, които дълго и напразно са викали за помощ и утеха, съществува повишен риск от психични нарушения. С помощта на апарата подслушвач бебето не се оставя дълго да плаче и да е без надзор.

По-силен контрол
Бейбифонът създава увереност, че положението е под контрол. Постоянно в режим на “стенд бай”, майката наблюдава всичко. В началото при използването на апарата някои родители имат неприятното чувство, че “шпионират” детето си с непозволено средство. Това усещане обаче може бързо да се разсее – подобен надзор се упражнява за всеки от нас. Ние все повече сме наблюдавани – на улицата, в метрото, в хипермаркета, дори и в по-малките магазини (често ни предупреждават, че ни наблюдават с видеокамери...).

Нарастваща несигурност
Много родители използват мобилни телефони и бейбифон и тези апарати като че ли са “най-дългите пъпни върви на света”. Съкровената връзка обаче не може да се установи по телефона. Първо, защото никога човек не може да е напълно защитен срещу технически проблеми, незаредено устройство, липса на обхват... А има един виц, че понякога по бейбифона родителите чуват не дишането на собственото си дете, а семейния скандал на съседите от долния етаж.
Вярно е, че шумовете, идващи от бебето, не винаги могат да бъдат еднозначно интерпретирани – дали се отнася за по-дълбоко дишане, или за започващо заболяване, сумти ли бебето, или вече плаче?
И най-съвършеният електронен уред не може да отговори на важния въпрос: кога майката да отиде при детето – при първото закашляне, след краткото пъшкане или при истински плач? Дали не трябва да изчака, докато то се успокои и заспи отново?
Контролът с бейбифон не може да реши и въпроса за отговорността на родителите. Който не се доверява на сигналите на бебето си, не е сигурен от какво се нуждае то в момента, не знае колко сън му е нужен. Това означава, че няма да се справи и с помощта на бейбифона. На такъв родител уредът ще донесе само измамно чувство на сигурност.

А сега накъде?
Дали бейбифонът действително променя живота на родителите? Вероятно не съвсем. Наистина той разширява радиуса на действието им и по този начин им помага да се справят по-добре с всекидневните грижи.
Със сигурност бейбифонът е и символ на съвременното и отчасти противоречиво съществуване на родителите – те разполагат с повече свобода от предишните поколения, но наред с това повече контролират и се тревожат за бебето. Много от тях изпадат в зависимост – благодарение на техническите възможности те оказват повече контрол, отколкото е нужно, а така доверието в бебето намалява – например, че след известно мрънкане то ще се успокои и ще заспи. Или в себе си – действат ли правилно, като при първия сигнал вземат бебето на ръце, сменят му пелените и то отново е щастливо. Възможно ли е тази техника да отчуждава родителите от самите тях?
Безспорно мама и татко подслушват бебето си заради собственото си спокойствие. И когато са далеч от него, с помощта на устройството го надзирават. То обаче не чува нищо от техните действия и не знае какво правят те. А децата заспиват по-лесно, когато слушат, че около тях има живот. Бебето иска да чува и гласовете на мама и татко, които тихичко си говорят. Дори шумоленето и скърцането, както и тракането на чинии не го стряскат. То просто иска да знае, че не е само...

Из чуждестранния печат
Симона Симеонова