Петък – както винаги лудница. Получавам кратко нареждане: “Осигури венозен път и води жената за аборт!” Нищо не разбирам. Току-що я доведоха от интензивното. Няма време за въпроси. След аборта става ясно, че няколко дни ще лекуваме пациентката, след което ще я изпишем с препоръката да взема антикоагулант през устата. По време на това дежурство имам време само да изпълня нарежданията за наблюдение за кървене и рецидив на основното заболяване – белодробна тромбоемболия (попадане на кръвни съсиреци в белодробното кръвообращение).


Следващо нощно дежурство. Шетам в манипулационната. Плахи стъпки. Идва някой да сподели болката си. Онази жена. “Акушерке, ти си учила, знаеш.

Как да имам бебе?”
Оставям всичко и отиваме в помещение, където ще ни прекъснат само при спешност. Безстрастно изслушвам монолога. “Аз съм на 22. Омъжих се на 20, но три месеца след сватбата легнах в интензивното на нашия град. Тромб заседнал в гърдите ми от разширени вени на краката. Нашите лекари бързо ме вдигнаха на крака. Провинция, ама ги бива. Изписаха ми едно хапче, дето името му не зная. Аз исках да забравя болестта, та мъжът ми се занимава с него. Той ме води на изследвания, той ходи при кардиолога, а аз го чакам близо до болницата, ако лекарят иска да ме види, но пред мен нищо не говорят, за да не се стряскам. У дома мъжът ми всяка сутрин гледа в едно картонче и ми дава ту половинка, то четвърт таблетка. Зная само, че трябва да го вземам както е предписано, иначе ще умра. Много искахме да забременея, ама не става! Рекох си: Боже, последна ли беше радостта ми на сватбата?! И мъжът ми взе да нервничи. Свекървата час по час иде да уведоми коя е родила, коя как си гледа детето...
Чу Господ молбата ми!
Няма го мензесът ми, ала аз си трая. След като и втори месец не ме споходи, купих тест за бременност. Сърцето ми изскочи, докато видя двете чертички.

На сутринта отидохме с мъжа ми да ми правят картон за бременност. Летях по улицата. Прегледа ме гинекологът. Бременна бях, както знаех, от два месеца. Направиха ми картона. Лекарят много пита, та накрая и за болести. Споменах му за интензивното и за хапчето, което вземах. Докторът пребледня, грабна една бележка, надраска нещо и рече на мъжа ми: “Момче, какви ги вършиш? Пита ли сърдечния лекар, преди да забремениш жена си? Сега я води право в София...”
Дойдохме в столицата. Приеха ме в отделението “Патологична бременност”. Смениха хапчето с едни инжекции. Добре бях. Рекох си – оня доктор в нашия град нищо не знае, а тук е София... Списание за бременност и майчинство си купих и от кора до кора го изчетох. Тъй беше, докато една нощ ме задуши. Само до тоалетната станах и... Веднага казах на акушерката. Пак в интензивното, ама по-голямо, по-модерно. Спасиха ми живота вашите лекари.
По-добре обаче да бях умряла. Вчера се простих с радостта, с гордостта. Аборт ми направиха. Не само че мен щял да умори мъжът ми, като ме забременил без съгласието на сърдечния лекар, ами и бебето можело да е увредено. Онова хапче, дето той ми го даваше, хич не било за бременни. Щом сме искали бебе, трябвало първо на сърдечния лекар да кажем.” В мен се втренчват изсъхнали от плач очи.
“Искам да живея! Да се радвам! Майка да стана...”
Спокойно отговарям: “Сега си малко болна, но ще ти се помогне... за да имаш всичко, каквото искаш, но първо трябва да знаеш. Ще те заведа при лекаря, който ще ти даде знания не само за да оцелееш, но и да бъдеш щастлива.”
Утро. Познатото Отделение за интензивно лечение на вътрешни заболявания. Завеждащият мълчаливо изслушва нашите обяснения. Вади ключовете си, отделя нещо от голямата връзка и го пъха в компютъра. Натиска с мишката, след това подава два принтирани листа с думите: “Ако спазвате това, което пише тук, ще сте жива. Според условията може и да сте щастлива. Да, бъдете щастливи!”
Сядаме на пейката пред отделението и съсредоточено четем.

Антикоагуланти и бременност
Антикоагулантите, приемани през устата, са медикаменти, които водят до синтез на “дефектни” кръвосъсирващи белтъци и потискане на кръвосъсирващата система в организма. Чрез сложен механизъм правят това, което на популярен език се нарича “разреждане на кръвта”.
Много болни се нуждаят от тази група лекарства. Най-често с тях се лекуват страдащи от сърдечно-съдови заболявания, сърдечни пороци, клапни протези, хронични ритъмни нарушения, миокарден инфаркт, дълбоки венозни тромбози, тромбоемболични инциденти и др.
При жени във фертилна възраст сравнително по-рядко се налага приложението на един от тези медикаменти. Болните, лекувани с тях, в никакъв случай не бива да забременяват, защото антикоагулантите, вземани през устата, са безспорно противопоказани при бременност. Жената, приемала такъв медикамент, трябва да си осигури изключително сигурен контрацептив, но хормоналните средства против забременяване също са абсолютно противопоказани при тези болни. Трябва да се помни, че абортът при тях също е толкова рисков, колкото и раждането. Затова е уместно средството за предпазване от нежелана бременност да се подбере от кардиолог и от гинеколога, който лекува жената. Този екип ще се произнесе, в случай че болната иска да забременее. Това се разрешава само ако двамата опитни специалисти решат, че има реална възможност жената да износи бебето, без да се рискуват здравето и животът й. При вече настъпила бременност, която жената иска да износи, антикоагулантите, приемани през устата, се спират и се заменят с други ефективни медикаменти, които се прилагат инжекционно и в домашни условия. Около 30% от зародишите на бременни, лекувани с антикоагуланти, приемани през устата, са увредени. Рискът от аномалии е най-голям през първите три месеца на бременността.
Същите медикаменти са противопоказани и след първите три месеца на бременността, защото преминават през плацентарната бариера и могат да предизвикат фатални кръвоизливи в плода. Тези препарати се излъчват с кърмата, откъдето могат да преминат в организма на бебето. Това налага то да се храни със заместител на майчина кърма или лечението на майката да продължи с други медикаменти.
Решението за забременяване при жени със заболяване, което налага лечение с антикоагуланти, и износването на здрав плод са много сериозен проблем както за жената, така и за лекарския екип, поел предизвикателството. Абсолютно необходимо е перфектното синхронизиране на сътрудничеството между кардиолога и гинеколога. Наложително е по-често да се следи ходът на основното заболяване, за да се долови навреме евентуално усложнение, както и прецизно да се оцени резултатът от прилагания антикоагулант, ако лечението с него не може да се отмени, своевременно да се регистрират нежеланите ефекти.
Решението за родоразрешение се взема пак от същия екип – кардиолог и гинеколог, в зависимост от основното заболяване на жената и конкретното акушерско поведение.

Д-р Георги Тодоров – кардиолог, зав. Отделение за интензивно лечение на вътрешните заболявания при II МБАЛ – София

Очите на болната вече блестят. Спохожда ни надеждата. Жената ме пита: “А докторът какво направи на компютъра с ключовете си?” Отвръщам: “Има “памет” в джоба си. На него му трябват много знания, затова си носи едно малко устройство, което вкарва в компютъра, за да може да дава веднага нужното знание на мен, на теб...
Моята събеседница засиява: “Той като че ли извади ключовете на Св. Петър за рая...”
Години по-късно. Делничен ден с обичайното темпо. Млада жена е дошла да я оперираме от киста. Чета документите й и научавам, че е лекувана с антикоагулант. Поглеждам жената и срещам познато лице. Да, спомням си я. Получавам бързо отговор: “Аз съм, акушерке, жива и щастлива. Ще доведат сина ми следобед на свиждане. Сещаш ли се? Онова, райското бебе. Вече тича. Сто бели ще направи, докато се обърнеш...”