Всяка година около 20 000 души завинаги напускат България. Те оставят семействата, приятелите си и тръгват да търсят щастие навън. Някои обаче, че да живееш и да отгледаш детето си в родината, е по-добре. За тях колкото и примамливо да изглежда бъдещето “на Запад”, те са готови да останат тук. Вероника Грозданова и приятелят й Константин са взели точно това решение за малкия си син Димо. Според законодателството на САЩ той е американски гражданин. Димо е роден в Америка, но ще диша български въздух, ще се радва на българските си баба и дядо и ще расте в България поне докато родителите му не решат нещо друго.


“Бях бременна в началото на 4-ия месец, когато приятелят ми Константин замина за САЩ по работа и аз реших да го придружа. Чувствах се добре, нямах никакви проблеми, лекарите ми казаха, че след 3 седмици трябва да се върна, за да направя рутинните изследвания за синдрома на Даун. Имах билет за обратния полет”, разказва началото на своята одисея Вероника. Полетът бил за Мичигън. Какво било учудването и на двамата бъдещи родители, които още с пристигането си там разбрали, че Константин като притежател на зелена карта, трябва

да остане задължително цели 6 месеца ако иска да я запази.

Оказало се, че емиграционните закони били променени и ако преди време всеки със зелена карта можел да остане 6 месеца в САЩ, но с прекъсване, то сега нещата не изглеждали така. “Когато тръгвахме, нямахме намерение да останем да живеем в САЩ, най-малкото да родя там. Нямахме медицински застраховки, нямахме къде да живеем...”, спомня си Вероника. Бъдещите родители се консултирали с адвокат какво да правят. Константин не искал да загуби зелената си карта, ако се върнел в България, но и не искал да пропусне раждането на детето си. В крайна сметка решили да останат. Адвокатът ги посъветвал да не сключват брак.
Според американските закони, ако направели сватба, Вероника трябвало да остане да живее 4 години или в САЩ, или в България.


Лелята на бъдещия татко, която дълги години живеела зад океана, ги запознала с неин познат гинеколог – американец.

“Беше невероятно, защото той реши безплатно да проследява бременността ми. Нечувано за щатите

На младини пътувайки, той катастрофирал в Германия, но от Бърза помощ му помогнали. Той искаше да върне жеста на съдбата и като ни увери, че след като сме европейци, ще се грижи добре за мен”, усмихва се Вероника.
Бременността й преминала без проблем. Купили къща в спокоен квартал и винаги, когато имали възможност пътували.
В началото на 9-ия месец обаче на Константин се наложило да замине за България. Младата майка не искала да остане сама в голямата къща. “Беше прекалено спокойно за моя вкус, дори нямаше улични лампи. Затова реших да замина за Ню Йорк при една приятелка – българка”, разказва майката на Димо. Въпреки страховете на лекаря и притесненията на всички роднини в България тя си купила билет. Приятелката й се притеснила да не би раждането да започне там и изчела купища списания за бременни. Въпреки това Вероника смело обикаляла мегаполиса. В случай че раждането започнело Вероника щяла да се обади на познат гинеколог, също българин. За щастие не се наложило. Вероника се прибрала в Мичигън, щастлива от разходката.
“След като разбрахме, че ще трябва да останем в САЩ се свързах с моя близка, която живее в Калифорния и е учителка по йога. Тя работи и като дула – типична американска професия. Това е жена, която е до теб през бременността и раждането, споделяте си с нея различни неща, прави ти масаж, учи те да медитираш... Често говорих с нея по телефона, тя плетеше дрешки за бебето”, разказва Вероника. Сред американките раждането по естествените пътища е издигнато в култ. Затова и бъдещата майка не мислела за секцио. Ходела на курс по йога, където правела упражнения върху топка, усвоявала основните начини на дишане. “Беше изключително приятно, защото използваха различни масла за масаж, който да помогне за развитието на плода и да подобри здравината на матката. Правехме упражнения с шал. Показваха ни различни пози за раждането...”
В България лекарите определели термина на 22 ноември, а в САЩ на 15 ноември. Вероника била сигурна, че няма да роди преди определения у нас термин. “Дулата искаше да замине за няколко дни и аз й казах, че няма проблем. При един от прегледите обаче се оказа, че преносвам и лекарят ми каза, че ако не родя скоро ще се наложи да вляза в болница. Паникьосах се. Опитах се да се свържа с приятелката си по телефона, но не успях”, продължава младата майка. На следващата нощ получила и първите контракции. Почувствала силна непрестанна болка в гърба. Обадила се на лекаря, който й казал да не взема лекарства и да изчака. “Седях на топката както ме бяха учили в курса, защото не можех да си намеря място от болка. Приятелят ми се чудеше как да ми помогне.” На сутринта отишли в болницата, но Вероника нямала разкритие въпреки болките и я върнали обратно. През целия следващ ден Вероника била с контракции и след поредната консултация с лекаря той настоявал да отидат в родилното, за да предизвикат раждането.
Поставили й система, но болките много се засилили. “Мислех, че ще се справя с медитация, но от лекарството ме болеше адски.

Казаха ми, че имам тесен таз и вероятността за секцио е около 40%

В стаята до мен беше приятелят ми и една позната, които ми даваха кураж”, спомня си страданията Вероника. Тя опитала всички пози, научени от курса по йога, но те не помогнали. Най-накрая лекарят я посъветвал да поиска епидурална упойка. “Вече можех спокойно да говоря с хората около мен, смеех се, дори малко поспах”, допълва тя.
Часове по-късно обаче сърдечните тонове на бебето започнали да се чуват слабо. Куп лекари се събрали около младата майка и започнали да я обръщат на всички страни. Оказало се, че ако лежи наляво в точно определена поза, бебето е добре. Разкритието й било 8 см. Започнали напъните, но детето не искало да излиза. Накрая с голяма мъка и с помощта на вакуум се появил Димо. От началото на първата контракция до раждането на малчугана минали повече от два дни. Щастливият татко прерязал пъпната връв. Лекарите бързо сложили бебето на гърдите на уморената майка и след това го взели, за да го прегледат. Сестрите изкъпали Вероника и я преместили в друга стая. На сутринта й донесли бебето. “В същия ден заваля и сняг, беше вълшебно, гледах бебето и си мислех как нещата около мен се променят. Идваха приятели, за да ме поздравят. Два дни по-късно ни изписаха с огромен сак с подаръци от болницата. Дадоха ми всичко, което беше в бебешкото шкафче. Постоянно в болницата идваха рекламни агенти и оставяха брошури и мостри на продукти – така хем получаваш подаръци, хем не ти е скучно през деня”, разказва младата майка. Докато била в клиниката, я задължили за мине курс по първа помощ и курс за къпане на бебето, на който трябва да присъства и бащата.
“Цялото раждане струваше около 13 000 долара, от които 2000 се плащат на екипа от неонатолози. Ваксините се поемат от държавата, но за педиатър се плаща отделно”, обяснява Вероника. Педиатърът дошъл в болницата, за да установи дали бебето е здраво и може ли да се изпише. Вероника, Константин и малкият Димо останали в САЩ още 6 месеца и след това се прибрали. Натоварили целия багаж и го изпратили за България.
Последните няколко дни малкият човек дори спял в голям пътнически куфар. “Решихме, че е по-добре да живеем сред семействата и приятелите си, отколкото в чужда държава. Всички спомени и планове за бъдещето ни са тук”, усмихва се Вероника.

В САЩ освен в клиника или вкъщи бъдещата майка може да роди и в т.нар. birth center. Там работят само акушерки, чиято основна цел е да направят раждането приятно преживяване. Обстановката е максимално близка до домашната. Раждащата слуша приятна музика, акушерката й прави масаж, разказва й истории. В случай на усложнение бъдещата майка по най-бързия начин може да се транспортира в болница.