Обикновено при румънците името на детето се избирало от родителите или от кръстниците. Ако то се е родило на ден, посветен на някой светец, непременно вземало неговото име. Вярвало се е, че ако това не стане, светецът ще се обиди, което ще се отрази зле върху съдбата на детето. Така много често сред румънците се срещат личните имена Йон и Нели (на Йоан), Митру (на Димитър), Лина (на Акулина). В румънската именна система могат да се открият няколко пласта. Най-древният е латинският, според който името се образува от прилагателно, означаващо някакво качество. Такива са имената Алба (“бяла”), Буну (“добър”), Сора (“сестра”), Флоаре (“цвете”). Латинска е и модата на добавеното окончание – иу, пример за което са имената Корнелиу, Ливиу, Силвиу, Тибериу. В ХІХ-ХХ в. много имена се образували от нарицателни, като Аурика (“златиска”), Виорика (“теменужко”), Стелин (“звезда”). Съществуват и редица лични имена от славянски произход, като Драгош, Стан, Раду, Влад, Бран.
