Пет часа сутринта. В хирургията на Александровската болница в София се суетят. Случаят е спешен и доста сложен – налага се лекарите да оперират бременна жена заради апендицит. “Късметлийката” е 30-годишната Магдалена Тодорова. Събират се няколко лекари начело с д-р Димитър Буланов, сестри и акушерки. Това не е рутинна операция и трябва много да се внимава. Бъдещата майка изглежда спокойна – всички са мили и внимателни с нея и това й дава увереност, че нещата ще са наред. Анестезиологът хваща ръката й, говори успокоително, докато упойката бързо започва да действа и Магдалена вече не усеща нищо. Сега е ред на лекарите да покажат на какво са способни и


да спасят два живота
на майката и на малкото човече, което все още не е видяло бял свят.
Това е разказът на бъдещата майка два месеца след операцията, приключила успешно и за нея, и за бебето. Маги, както я наричат близките й, се чувства истинска щастливка, че почти без проблем е преживяла страшното изпитание – операция през бременността.

Тя ясно си спомня как е започнало всичко. “Беше късно вечерта. Стана ми лошо, започнах да повръщам, едва се държах на краката си. Реших, че съм пипнала някакъв вирус. Дори не помислих за апендицит, а и нищо не ме болеше. Дори и при най-малката болка щях да се обадя на лекаря си, но единственото, което чувствах беше отпадналост.”, разказва Маги. Неразположението и гаденето продължили цяла нощ, на сутринта, съвсем изтощена, тя решила да извика Бърза помощ. Щом видял, че има работа с пациентка, бременна в 5-ия месец, лекарят дори и не се замислил – накарал я да се обади на своя акушер-гинеколог. Първоначално докторите били на мнение, че най-вероятно Маги страда от
вирусна инфекция или хранително отравяне
За да се изясни диагнозата, те настояли да влезе в болница. Маги била настанена в инфекциозното отделение на СБАЛАГ “Майчин дом” – София. Лекарите се ограничавали с лекарствата. Дали й само нещо срещу повръщане и гадене, но медикаментът нямал ефект – неразположението оставало. Едва към края на деня Маги получила и първите болки. През това време бебчето в корема й стояло спокойно. “Усетих движенията му в началото на 5-ия месец и затова може би не чувствах да шава много, докато лежах прикована към леглото. Изтощението беше голямо”, продължава разказа си бъдещата майка. В отделението за нея се грижела мила и любезна акушерка, готова да откликне на всяко нейно желание. За съжаление съпругът на Маги – Ангел, не бил до любимата си. В инфекциозното отделение свижданията са забранени. По време на вечерната визитация един от лекарите се усъмнил, че симптомите на бременната не приличат точно на вирусно заболяване. Болките в корема на Маги се засилвали и температурата й се повишила. Бързо й направили няколко изследвания на кръвта.

Резултатите били лоши. Всичко говорело за възпалителен процес Над леглото на бременната се събрали куп лекари – шефът на отделението, консултанти. Решението им било категорично – спешна операция.
“Исках всичко да свърши и думата “операция” изобщо не ме изплаши. В момента, в който видях д-р Буланов, разбрах, че съм в добри ръце. Невероятен е и като специалист, и като човек. Успокои ме, предразположи ме, след разговора с него се чувствах спокойна и уверена, нямам думи, с които да изразя благодарността си към този лекар”, казва Маги. Бързо преместили бъдещата майка от “Майчин дом” в Александровската болница. Направили й още няколко изследвания и я подготвили за операция. Сутринта тя се събудила в реанимацията. Операцията преминала успешно, предстоял периодът на възстановяване. “Бях оперирана с пълна упойка и събуждането след това е доста неприятно. Бяха ми сложили кислородна маска, усещах ръцете си свързани с някакви системи. Едва говорех – от изтощението ли, от упойката ли. Но всичко мина. Бебето се държеше много прилично.” След консултации с акушер-гинеколог лекарите определили какви антибиотици и обезболяващи ще дават на бъдещата майка. Хирургът д-р Буланов всеки ден я посещавал, сменял превръзките и проследявал състоянието й.
Бъдещата майка се възстановила бързо
След първите 5 дни в Александровската болница и после още толкова в “Майчин дом” тя се прибрала вкъщи. “Бях свикнала да лежа и у дома предпочитах да оставам повече в леглото. Майка ми взе отпуск да ме гледа, всички ме глезеха. Така продължи няколко седмици. След това животът ми отново стана същият както преди. И сега почти не си спомням за операцията. Господ ме опази и имах огромен късмет да попадна в ръцете на най-прекрасните лекари”, усмихва се Маги.
Инцидентът почти не се е отразил на бременността на бъдещата майка. Бебето все още чака деня, в който ще се покаже на своите щастливи родители. Само един белег на корема напомня за миналото премеждие.