„Страната на сълзите е толкова загадъчна”, пише Антоан дьо Сент Екзюпери в „Малкият принц”. Не само писателите и поетите, но и учените се опитват да разгадаят тайната на сълзите. Психолози и лакримолози (от латинското „лакрима” – сълза) упорито проучват механизмите на човешкия плач. Така се оформят две основни хипотези, които дават различен отговор на един любопитен въпрос – полезно ли е да плачем?


Според защитниците на едната хипотеза сълзите влияят благотворно както на душата, така и на тялото. Чувства като гняв, обида, стрес, потиснатост отделят токсични вещества в организма, които се изхвърлят навън посредством сълзите. Този, който често сдържа сълзите си, повишава риска от мигренни болки, сърдечни проблеми и е

по-предразположен към вирусни инфекции
твърдят някои изследователи.
За пречистващата сила на сълзите говорят и световните религии. В християнството например сълзите, предизвикани от вътрешно разкаяние или състрадание, са белег, че умът и сърцето се преобразяват по пътя към Бога. От древността са познати т.нар. лакримарии – малки глинени съдове, в които при погребение гърците събирали сълзите на близките на покойника и ги поставяли в гробницата му. 
Защитниците на хипотезата за здравословното въздействие на плача се изправят и срещу налагането на културни модели, утвърждаващи идеята, че сълзите са белег на срамна слабост за мъжката част от човечеството. Любопитно обаче е, че има професии, при които мъжкият плач не само е допустим, но се приема за достоен. Пример за това е

феноменът на „спортния плач”
а традиционно публично място за изливане на порой сълзи се оказва футболният стадион. Масовият плач на фенове от мъка или щастие на стадиона в зависимост от резултата на любимия отбор не е изненада за никого. Сред признатите за най-големи ревльовци от футболистите са Дейвид Бекъм, Кристиано Роналдо, Пол Гаскойн и др. Но кой ще посмее да упрекне тези мъжаги в слабохарактерност?!
По чисто географски признаци проучванията сочат, че
хората от северните части на планетата плачат повече
отколкото живеещите в южните. На остров Бали плачат най-малко. Сълзите в този географски район на света са крайно непопулярни, дори и по време на погребение.
В по-богатите страни, например в скандинавските, жените плачат много повече от мъжете за разлика от представителките на нежния пол от по-бедните африкански държави.
Според статистиката 
дамите плачат средно между 2 и 4 пъти в месеца, а мъжете леят сълзи най-много 1 път в месеца.
Все пак по-честото избухване в плач при жените е не само културно, но и природно обусловено. До около 12-ата си година момчетата плачат наравно с момичетата. През пубертета обаче нещата се променят. Причината се дължи на покачването с 60% на хормона пролактин при момичетата, който има връзка с повишаването на чувствителността. Ако пък сте бременна и започвате да се тревожите от все по-зачестяващите пристъпи на безпричинен плач, трябва да знаете, че това е напълно нормално. „Виновник” е именно пролактинът. През 9-те месеца нивото на този хормон значително се покачва и стига своя връх в момента на раждането.
За някои изследователи обаче доказателствата за здравословното влияние на плача върху човешкия организъм са под въпрос. Един от тях е Ед Вингърхутс – клиничен психолог от Университета в Тилбург, Холандия.
Той решава да провери достоверността на американско изследване, според което в сълзите, предизвикани от емоционално чувство, са открити повече стресови хормони, отколкото в т.нар. рефлекторни сълзи (провокирани например от рязането на лук). След проведени експерименти Вингърхутс е категоричен: „Резултатите от опитите не показаха разлика в химичния състав на двата типа сълзи.” За да установи какво е обективното въздействие на плача върху човека, холандският учен прожектира поредица от драматични филми пред група доброволци. Тези, които не проронват сълза, накрая заявяват, че се чувстват много по-добре от просълзилите се по време на филмите. От своя страна групата на плачещите определя състоянието си като „емоционално изтощение”
Как тогава Вингърхутс обяснява резултатите от периодично провеждани изследвания, според които 70% от анкетираните заявяват, че след плач се чувстват по-спокойни? Това според психолога се дължи не на някакъв пречистващ химичен състав на сълзите, а на редица външни фактори. Изследователят твърди, че успокояващата сила на сълзите зависи от това
къде и пред кого плачем
Проучванията сочат, че най-ползотворни за душата и тялото са сълзите, излети пред човек, способен да откликне на болката и да предложи утеха. Не особено резултатен за душевното равновесие е плачът без свидетели. Той обаче не може да се сравни с негативното въздействие на сълзите, проронени пред голяма група хора.
Според проучване, проведено от Джонатан Ротенбърг от Университета на Южна Флорида в Тампа сред мъже и жени на средна възраст 21 години от 35 държави, най-обичайното време от денонощието за проливане на сълзи е интервалът 18–22 ч. На въпроса кога са плакали за последно 1.3% от анкетираните отговарят, че
не са проливали сълза след 17-ия си рожден ден
На другия полюс са 2.7% от хората, които споделят, че са плакали поне 10 пъти през последния месец.
Независимо дали сте от умерено или от често ревливите, съветът на психолозите е да не сдържате и да не изпитвате срам от сълзите си. Защото те са белег на най-съкровени емоции.

Из чуждестранния печат
Катерина Кирилова