Бебето господарски се настанява в живота на мама и татко. Оттук нататък дните ви няма да имат почти нищо общо с времето преди раждането. Отношенията помежду ви – също. Все по-често любимият ви ще сипе обвинения, че не го обичате вече, защото бебето е обсебило цялата ви душа и внимание. Той ще изпитва неприкрита ревност, а понякога и завист. В този период като че ли ще се определя като жертва – изтикан е в ъгъла на сърцето ви... Прочетете разказа на Богдан В. от Варна, който много добре описва чувствата на мъжа, който вече е и татко.

Няма нужда да се броят минутите, това само може да те съсипе. Този път бяха два часа. Емо не искаше да лежи в креватчето си, не искаше биберона, нито чая, принудихме се да го вземем в нашето легло, като той от време на време се хвърляше между мен и майка си. Отначало го оставих да се повърти, после го взех на ръце, накрая повиших тон. Тогава майка му се скара, а той заплака, но легна пак до нас. Лакътят му беше положен върху гръкляна ми, а китката му – на окото ми. Не ми оставаше нищо друго, освен да чакам да се успокои. Най-после заспа и вече дишаше равномерно.


Часът е пет и половина сутринта. Мръзна на външния ръб на кревата, но не придърпвам завивката, за да не вдигам шум. И без друго не мога да спя. Възбуден съм до краен предел и се мъча да си обясня как така
ценностите в спалнята ни
се промениха по неочакван начин
И в хола лежим също толкова напрегнати, гледаме телевизия с наострени уши, тъй като половинката ми непрекъснато ме командва да намалявам звука, а в същото време и двамата слухтим дали от детското креватче не идва някакъв сигнал. Гледането на телевизия ни напряга, същото е и при четенето. Обичам да чета преди заспиване, но вече си светя с фенерче, за да не преча на малкия. Отначало нямаше проблеми, но после майка му започна да пита наистина ли не забелязвам, че детето става неспокойно от светлината. След това се принудих след първите пет-шест реда да загасвам фенерчето.

Историята на новоизлюпените татковци е
история на изтласкването
Всичко започна със специалното легло, което купихме още през бременността, и със също така специалната възглавница, която трябваше да е особено полезна при кърменето. Днес мога да твърдя, че възглавницата е по-важна от мен. Синът ни лежи или между нас, или на това произведение на практичната човешка мисъл. По-рано имах право да отдавам топлина и да помагам, сега ми е разрешено през деня да работя, вечер да приготвям каша, а нощем да спя на ръба на кревата.
Минава шест часа. Вече
не съм господар на мислите си
Какъв смисъл има всичко това? Кога сме били някъде само двамата с любимата ми? Или сме правили секс? Знам само, че сексът е нужен, за да имаш дете, след него детето наистина се появява. Изпитвам леко пристягане в гърдите, като си спомня какъв бях – млад и силен. Днес имам тъмни кръгове под очите, постоянно боледувам, защото малкият вечно се заразява от този и онзи. По-рано навън жените гледаха на мен като на мъж. Днес се усмихват, докато бутам количката с детето, но се усмихват на него.
О-о-х, току-що ме ритна в кръста и трябва да се преместя още по-близо до ръба на леглото.
Нещо ме докосва. Вече е почти девет, значи все пак съм заспал. Половинката ми се усмихва. Пет малки пръстчета обхващат палеца на крака ми. Поглеждам надолу – разрошени къдрици и сияещото малко личице на Емо – как успява само за минута да ме разнежи и трогне?!

Експертно мнение
Всичко се върти около бебето
Спорове, изневери, понякога дори раздяла могат да са последиците, ако заради детето бащата се чувства на заден план в собственото си семейство. Семейният терапевт Димитър Николов обяснява кои са тревожните сигнали в такива случаи.

Всяко младо семейство познава стреса, колкото и хармонично да е живяло преди това. Кога е достигната критичната точка?
Когато единият партньор или и двамата се чувстват неразбрани. Това често се случва още по време на бременността. От една страна, тогава жената става по-чувствителна, от друга страна – по-издръжлива. Партньорът не може да прецени настроенията й, а тя не може да му ги обясни. Това води до разочарование и отчуждаване и при двамата.

А ако вярват, че след раждането нещата ще се подобрят...
...значи са се излъгали. Всичко тогава ще се върти около бебето. Майката трябва непрекъснато да импровизира, за да се чувстват добре с бебето. Жените често преживяват пълна промяна от професионалното поприще към неизвестността. Новото всекидневие трябва да се подреди. Дори бащата да дава добронамерени съвети, майката е толкова напрегната, че обикновено няма да ги приема и ще избухва, защото ще се чувства пренебрегната.

Ако бащата не излезе в отпуск по майчинство, за него не настъпва особена промяна. Затова ли толкова му е трудно да приеме ограниченията, свързани с родителството?
Ако не се включи, например да води детето на детска консултация, таткото може да се почувства изолиран. Той наблюдава връзката между майката и бебето с копнеж и мечтае и към него да е отправено толкова внимание, без да трябва да настоява за това. Грешката е, че вместо да разговаря с партньорката си, той се изолира още повече и така я настройва срещу себе си.

Защо е тягостно да се разговаря за тези проблеми?
Всеки има свои представи коя е добрата майка и кой – добрият баща. Трябва ли майката да изпитва удоволствие от секса? Има ли право да излиза? Може ли бащата да признае, че е ревнив? В тези случаи като пример служат собствените родители или пък младите се стремят да се разграничат от тях. Ако в разгара на спора прозвучат думи от рода на ”Ти също си толкова студен като баща си”, нараняването е дълбоко.

Дали, когато липсва откровен разговор, следва изневяра?
Това наистина често се случва. Ако обаче и двамата млади родители стигнат до прозрението, че е добре “да влязат в кожата” на другия, няма да се стигне до такъв драстичен развой...