Разговорите с него са приятни, защото гласът му е мек, а речта – плавна. Той е позитивен и лъчезарен човек, често се усмихва. Очите ли? Неговите издават честността му. Едни такива сини, добри, спокойни. Преди са виждали много житейски изпитания, а днес търсят предимно вкусната страна на живота. Най-голямата му страст е кулинарното изкуство. Но вие това вече го знаете…
Детето Симеон беше в нетърпеливо очакване на лятната ваканция, защото обожаваше да играе навън – от сутрин до вечер. Много ми липсват онези моменти, липсва ми детството. Спомням си, че непрекъснато тичах, имах много приятели, беше весело. С радост, но и с носталгия се връщам назад във времето към тези дни – безгрижни, летни, там горе, в парка „Гео Милев”. Мислейки за тях, успявам да забравя за реалността и в напрегнати периоди да прогоня негативните емоции.
Мастър шев ми се случи случайно, обстоятелствата се подредиха, благоприятствайкиучастието ми в това тв шоу. Всичко в живота ми се нареждасякаш от само себе си. Когато нещо е заложено, то се случва. На този етап хората от предаването, с които поддържам връзка, са Аврам и Стефан. Заедно с тях обмисляме съвместен проект и изпипваме подробностите, свързани с него.
След победата майка ми ме прегърна, разплака се. Бяхме на сцената, а аз й казах, че тази награда е за нея. Тя отвърна: „Не, това е за теб!”.
Бъдещите ми планове не са да напусна настоящата си работа, която е в една от най-големите световни корпорации в сферата на информационните технологии. Само аз си знам колко усилия, време и постоянство съм вложил в желанието си да се развивам (повече от три години), за да бъда днес на тази позиция. Започнах от най-ниското стъпало, но видях пролука и продължих нагоре. Към настоящия момент е твърде рисковано да отворя собствен ресторант, опитвам се да бъда реалист.
Обичам да пътувам, но по свой собствен начин – концентрирано, за да видя всички красоти и да опитам от екзотиката на всяка кухня. Обичам да спортувам (футболът беше детската ми мечта), обичам да готвя, обичам да съм заобиколен с хора около себе си, обичам кучето си Дрейк, защото то е безкрайно искрено и добро същество.
Мечтая да се реализирам, оставяйки нещо след себе си, дори това да е едно истинско приятелство. Важното е да не е свързано с материалното, а с чисто човешкото. Предпочитам да обръщам внимание на стойностните неща в живота, тези, които са важни за душата. Смятам, че вече успешно работя в тази посока.
Трябва да се научим да живеем в хармония и вярвам, че можем да бъдем по-добри хора. Иска ми се да не слагаме черен печат на всеки, който сгреши, а да му даваме нов шанс, при това не само един.
Щастието не се купува с пари,защото по-добре да имаш малко, но да е споделено, отколкото много, а да бъдеш сам. Материалните блага ни заслепяват и подлъгват с фалшиви емоции.
Посланието, което бих искал да предам на младите хора, е да бъдат уравновесени, спокойни, да имат красиви мечти, които да постигат с желание и хъс.
Бих останал в България, защото съм много привързан към семейството и приятелите си. Но не се знае, ако се ядосам прекалено на ситуацията в страната ни, събирам си багажа и…
Един родител трябва да открие таланта в детето си, да му позволи да се разгърне като личност. Важно е да има свобода и доверие в семейните отношения – „големите” да предразполагат „малките” към откровеност и споделяне. Родители, направете първата крачка към вашите деца, бъдете най-добрите им приятели!
Разговора проведе: Виржиния Маровска
