Казвам се Анета Сотирова – Папайоану и съм на 31 години. Преди 2 години заминах с малката ми сестра за Пафос (Кипър), за да търсим щастието си. Намерихме си работа и така случайно се запознах със Солон Папайоану, който стана татко на моята малка принцеса Андри.


Преживях невероятна любов и не след дълго мензесът ми закъсняваше. Направих си тест за бременност, а когато видях двете чертички, не можех да повярвам. Години наред имах проблеми и изобщо не ми беше минавало през ум, че точно в чужбина ще забременея. Въпреки любовта и силните емоции в мен бушуваха най-различни чувства. Първоначалното огромно щастие, че ще ставам майка, се смени със страх. Притеснявах се дали всичко ще е наред с бременността и как ли ще го приеме Солон, с когото бяхме заедно отскоро.

За щастие той ме подкрепи
Заедно отидохме на първата женска консултация. Лекарят ми направи картон за проследяване на бременността и ми определи термина. Последваха рутинните изследвания и прегледи. Всичко беше наред. Оставаше само да чакам прекрасния момент, в който щях да прегърна моето малко бебче.
В 3-ия и в 5-ия месец посетих специалист по ембрионална патология. След обстоен преглед той ми каза, че

очаквам момиченце
На специален ехографски апарат още в 3-ия месец лекарят внимателно огледа всички органи на бебето, за да сме спокойни, че то се развива добре. Даде ни за спомен снимки и записа на DVD. По-голямата част от бременността си прекарах, криейки се у дома на сянка. Лятото в Кипър е много горещо и не исках нещо да се случи с малкото ми момиченце. Вземах калций, желязо и фолиева киселина. Всичко вървеше чудесно. Радвах се, защото явно на малката ми принцеса й харесваше да стои на топличко. Терминът ми беше определен за 30 септември, но
бебето не искаше да излиза
По настояване на лекаря влязох в клиниката. Ден по-късно още сутринта ме поставиха на система. Цяла нощ преди това лежах будна и слушах сърдечните тонове на дъщеря си, която не спря да мърда. Опитвах се да се разсейвам, като гледам телевизия, но не ставаше. Мисълта ми беше насочена само към предстоящото раждане и как скоро ще прегърна малкото си момиченце. Андри явно нямаше намерение на излиза и лекарите се намесиха. Увеличиха вливанията чрез системата и скоро започнаха болките. Толкова много ме болеше, че се молих да имам сили да премина през това изпитание. За щастие всичко протече бързо. Само с три напъна в 11.15 ч. на 2 октомври 2008 г. се роди моето прекрасно бебе. Наложи се лекарят да ми направи няколко шева, но аз бях толкова щастлива, че почти не забелязвах какво става наоколо. Междувременно гордият татко вече се хвалеше на всички за новородената си дъщеричка.
Той дори преряза пъпната връв
което за повечето мъже е истинско геройство. След 15 минути ми доведоха и първия посетител – малкото червеникаво вързопче Андри. Тежеше 3.250 кг и за 9 месеца беше пораснала цели 50 см. Извадих истински късмет, защото в клиниката вече 6 години
работи като медицинска сестра прекрасната българка
Даниела. През цялото време тя беше до мен. Не спря да ми дава кураж, да държи ръката ми и да ме напътства. Благодарна съм й, защото в такива моменти подкрепата е много важна. И сега, когато имам нужда, й се обаждам и тя винаги се отзовава. Още на следващия ден по обяд ни изписаха от родилното и се прибрахме у дома.
Няколко месеца след раждането със Солон се оженихме, сега живеем щастливо и се радваме на малката ни красавица. Тепърва започва нашето пътешествие. Андри вече има няколко зъбчета и с радост опознава света.

Мама Анета