Светослав Дяков е български футболист, който от юни 2011 г. се състезава за отбора на ПФК Лудогорец. Той е централен полузащитник. Висок е 176 см и тежи 70 кг. През кариерата си е играл за отборите на Пирин, Литекс, Локомотив.
 
Стартирах футболната си кариера в най-добрата школа у нас. Попаднах на много кадърни и достойни треньори, които изиграха голяма роля за моето израстване. Пазя страхотни спомени от футболния интернат, през който са минали много хора, и създадох доста контакти именно там.
 
Играл съм в Пирин, Локомотив, Лудогорец. В Пирин получих шанс да играя и да се покажа, когато бях много малък, в Локомотив също смятам, че се представях добре и бях забелязан от новоизгряващия тогава Лудогорец.
 
Отборът ме кара да давам всичко от себе си във всеки мач. Много важно в този колективен спорт е доверието, което имаме помежду си.
 
Тренировките са изключително важни за всеки спортист. Там изпробваме и обработваме отделните елементи, които след това трябва да пренесем и в мача. Всеки, който иска да се развива и да върви нагоре, трябва да тренира много старателно и да не пести сили.
 
Да си шампион, означава чест, слава, но и голяма отговорност. Радостта да вдигнеш титлата е огромна, но същевременно очакванията стават много по-големи. Имал съм щастието да я печеля три пъти и всеки път беше невероятно изживяване.
 
Купата носи удовлетворение от добре свършена работа. Осъзнаваш, че трудът, лишенията и усилията, които си вложил, са си стрували.
 
Семейството е най-важното в живота ми. Може и да звучи шаблонно, но е факт. Покрай многото мачове и лагери често го ощетявам, но когато сме заедно, гледам да компенсирам. Истински се гордея с моето семейство.
 
Ще се постарая да бъда добър пример за сина си и опора за най-близките ми. Трябва да знаят, че имат моята подкрепа в най-трудните моменти.
 
Като дете мечтаех да стана футболист и да имам добро семейство – това, за което мечтаеха много деца по онова време. Спомням си как играех по 7–8 часа с топката пред блока заедно с другите деца. За разлика от сега, тогава бяхме основно на улицата и имахме страхотно детство. Сега, за съжаление, много малко деца играят в кварталните градинки.
 
Родният ми град е Благоевград. Един страхотен град, в който познавам всяко кътче, с много млади хора и места за развлечение. Мъчно ми е, че през последните години нямам възможност често да се прибирам.
 
Съдията е част от играта. Колкото по-малко съумее да остане незабелязан, толкова по-добре се е справил.
 
Лудогорец сбъдна мечтите ми. Това е клубът, който ми даде възможност да печеля титли и купи, да стъпя на легендарни стадиони, да играя срещу най-добрите в света. Поведението на всички, работещи в него, е на изключително високо ниво. Пожелавам на всеки футболист да бъде в такъв отбор, за да усети истинската наслада на футбола.
 

Благодарен съм на съдбата, на семейството ми, че е винаги до мен, на близките и приятелите ми, че ме подкрепят, на много треньори и ръководители, с които съм работил.

Разговора проведе Даниела Граховска