Баща на месец август 2008 г. е Асен Иванов от Габрово. Наградата от миналия брой спечели Пепа Велянова за номинацията на съпруга си

Близки приятели на мама я поканили за кума на сватбата им. Когато тя приела, не предполагала, че това ще преобърне живота й. Кумът бил от друг град и още щом я видял се влюбил в нея. Дълго се опитвал да я убеди, че е със сериозни намерения, но тя не вярвала, че такава голяма любов може да съществува, докато не я почувствала със сърцето си. С много внимание, нежност и обич татко завинаги спечелил доверието на мама. Любовта им била прекрасна, били много щастливи заедно. Бебето обаче все не идвало и това помрачавало дните им. Мама била тъжна, но татко бил оптимист и не я оставял нито за миг да се отчая.


Един ден майка ми се събудила с дългоочакваната топлина в корема. Вкъщи всички били много щастливи и дори не се опитвали да сдържат напиращата в гърдите им емоция. Въоръжили се с търпение и зачакали появата на малкото човече. Мама си мислела, че ще съм момиченце, но татко тайно се обадил на щъркела, който носи момченцата, и му поръчал да съм такъв, какъвто мама ме вижда в мечтите си – със сини очи и със сладки трапчинки на бузите. Веднага ми измислил име – Владимир, като на дядо.

Татко ми говореше дълго, докато бях в корема на мама. Щом си протегнех крачето, той ме почесваше по петата, а когато нощем се будех, ме галеше приспивно. Липсваше ми, когато го нямаше. Чуех ли гласа му, заспивах доволен, че вече си е вкъщи.


Когато се родих, той подари на мама златно слънце от благодарност, че тя е помогнала да изгрее още едно слънчице в живота му. Сега се грижи за мен наравно с нея. Често се разхождаме с татко по мъжки, а когато не ми се спи, си говорим по бебешки. Мама много ни се радва и не ни заменя за нищо на света. Най-хубаво е, когато тримата сме заедно.

От мое име го написа мама Пепа