Само жената знае кой е бащата на детето й, казват старите хора. Никой мъж не може да е напълно сигурен, че ревливото бебе е собствената му кръв и плът. Но тъй като хубаво семейство се гради на основата на доверието, малко мъже се усъмняват, че половинката им е кръшнала от правия път и детето е от някой друг. Има и такива, които искат да са напълно убедени и прибягват до един не много популярен, но доста сигурен метод – теста за бащинство. При него се изследва човешкият ген, който е специфичен за всеки човек и части от него се предават от поколение на поколение.


В България такова изследване се прави само в Лабораторията по молекулярна патология към “Майчин дом”, в Института по криминология при МВР и в катедрите по съдебна медицина към медицинските университети.

Процедурата е проста, но струва скъпо и резултатът е готов след месец. “Партньорите, които искат да се подложат на такъв тест, трябва да се обадят по телефона да им обясним условията и да се уговорим за дата и час, в който ще дойдат при нас, за да направим изследването”, обяснява Боряна Захарова, молекулярен биолог към лабораторията в “Майчин дом”.
Повечето хора имат нужда от известно време, за да решат дали ще се подложат на тази процедура, готови ли са да приемат резултата и как той ще се отрази на бъдещите им отношения. Веднъж решили се на такава крачка, двамата партньори подписват декларация, че са наясно с процедурата и за какво ще бъде използван резултатът. Едно от най-важните условия при този тест е и майката, и бащата доброволно да отидат в лабораторията. “Случвало ми се е някой роднина да се обади и да попита може ли да донесе косъм или нокът на майката без тя да разбере, и кръв от мъжа и от детето, за да се направи тест за бащинство”, разказва г-жа Захарова. “Недопустимо е някой външен човек да се намесва в деликатните отношения между партньорите”, допълва тя.

Подозрителни роднини винаги ще има, но без съгласието на партньорите тестът за бащинство е невъзможен. След като са подписали декларацията, в присъствието на експерт родителите и детето трябва да дадат кръв в лабораторията. Задължително се представят личните документи и актът за раждане на детето. Взема се между 2 и 6 мл венозна кръв. Биолозите предупреждават, че това не бива да става на празен стомах. Трябва добре да похапнете преди лаборантката да Ви боцне с иглата. В много редки случаи се изследва ДНК материал, взет от вътрешната страна на бузата. “Чувала съм какви ли не митове и легенди за това откъде се взема пробата”, смее се биоложката.
Резултатът е готов след месец. Процедурата може и да се съкрати, но от лабораторията чакат да се съберат няколко проби и да се изследват наведнъж. Обикновено на месец минават по 4 или 5 семейства, решили да разкрият истината. Но и най-прецизният тест не доказва 100% , че мъжът е баща на детето. Вероятността може да е 99.9% или 99.99999%, но не 100%. Така че дори и при това изследване нищо не е напълно сигурно. ДНК тестът е категоричен само когато експертите установят, че мъжът не е бащата.
Резултатите в писмен вид се дават и на двамата партньори. От съображения за поверителност експертите не ги съобщават по телефона. Моментът на истината е много тежък, защото понякога от този резултат зависи съдбата на семейството. В 20% от изследваните случаи мъжете не са бащи на децата си. Цената на това “удоволствие” е 320 лв. Тя е много по-ниска в сравнение с цената в други лаборатории.
Но не само бащи, обхванати от съмнение, посещават лабораторията в “Майчин дом”. Понякога за това изследване идват и жени. Боряна Захарова разказва за подобен случай, когато малко момче е разделено от майка си и е оставено за осиновяване. Години по-късно то разбира, че не е истински син на семейството, при което е отраснало. Необходими са му няколко месеца, за да открие биологичната си майка, но за да е напълно сигурно, се подлага на ДНК анализ. “Най-голямо морално удовлетворение носи моментът, в който събираме деца с техните родители”, споделя биоложката. Почти същото се е случило и с баща, разделен от съдбата със собствения си син. След подобно изследване 35 години по-късно този мъж намира отдавна изгубеното си дете. Бащата не е на себе си от щастие, няколко дни след това в лабораторията получават благодарствено писмо: “Сега семейството ми е пълно, радвам се и на син, и на дъщеря.”
За съжаление тези случаи са редки. По-често експертите се сблъскват с тъмната страна на живота. Понякога, ако бебето почине при странни обстоятелства и родителите не са сигурни, че именно тяхното дете е загинало, също се прави такова изследване. Тогава се взема проба от него и от двамата родители, за да се докажат или отхвърлят техните съмнения. Все повече съдии прибягват до експертните мнения на биолозите дали даден мъж е биологичен родител на едно дете. Това най-често става, когато се води дело за развод или за издръжка.
Възможностите на ДНК теста са многобройни. Лаборантите са се сблъсквали със случай, при който се изследва бащинство, след като бащата е починал. Тогава, за да се стигне до заключението, се вземат проби от неговите родители и живите му родственици, прави са картина от гени.
С всеки изминал ден медицината напредва все повече, но още никъде по света не се прави тест за 100% доказване на бащинство. Така че единственото, което остава на Адам, е просто да вярва на Ева...