“Синът ми тъкмо беше навършил 2 години, когато родих Димитрина. Знаех, че в началото той ще изпитва ревност, но не бях подготвена за това, което последва. Още на следващия ден след изписването вкъщи се изсипаха няколко роднини, които напълно пренебрегнаха сина ми, но се скупчиха да гледат Димитрина. Голямото ми момче така се разтрои, че започна да хвърля и чупи играчките си, събори вазите с цветя, които бяха донесли бабите и дядовците, дори се опита да нападне Дима. Не беше на себе си от ярост”, разказва 29-годишната майка Валя.


Никак не е лесно да запазите любовта и хармонията в семейството, когато на хоризонта се появи второ бебе. Колкото и много да е искало братчето или сестричето си, първородното дете скоро ще осъзнае истината – то вече остава на заден план и трябва да дели любовта на мама и татко с едно ревящо създание. За съжаление често второто дете идва в момент, когато първото все още не може да говори и да изразява достатъчно ясно чувствата си и онова, което го тревожи. То показва емоциите си само чрез лошото си поведение. Ето няколко типични сигнали, които не бива да подминавате с усмивка. Те са знак, че първото ви дете има нужда от повече внимание и съчувствие.

Защо не мога да ударя бебето?
След като новороденото вече е вкъщи, повечето възрастни започват щастливо да се суетят около него и обикновено забравят нуждите на по-голямото братче или сестриче. Често обаче първото дете реагира по съвсем естествен за неговата възраст начин – чрез отмъщение. Бебето е отнело любовта и вниманието на мама и татко. Ето защо каката или баткото често щипят или удрят по-малкото дете. “Яна беше на 3 години, когато се роди сестра й. Първия месец всичко бе наред, докато веднъж не заварих Яна да хапе бебето”, разказва 36-годишната Весела Руменова. Същото се случило и в семейството на Ива Ноева: “Синът ми беше на 2 години, когато Лили се появи. Една сутрин видях как той съвсем съзнателно я целеше с части от конструктора.” Не оставяйте по-голямото дете само в стаята с бебето. Ако се наложи да излезете, по-добре вземете мъничето със себе си. Внимавайте и за появата на пасивна агресия. “Познавах 6-годишно момченце, което развинти гайките на количката на новородената си сестра. Добре че майка му забеляза това преди да сложи бебето вътре”, допълва Ива. Повечето родители са ужасени от тъмната страна на малчугана си. Все пак не забравяйте, че чувството за отмъщение е напълно нормално. Голямото дете щипе, хапе, хвърля и удря, за да изрази яда си. Разбира се, трябва да поставяте граници на неговото непослушание. Запазвайте самообладание и обяснявайте на детето си, че разбирате чувствата му: “Не мога да ти помогна сега да наредиш пъзела, защото бебето плаче. Знам, че си ядосан, но не бива да удряш сестра си.” След това, когато бебето се успокои, може да му предложите да започнете пъзела отначало. Насърчавайте детето да гушка и да целува бебето при всеки удобен случай.

Защо бебето остава до късно, а аз не мога? Често второто дете се появява в момент, когато по-голямото вече има изградени навици – то вече ходи на гърне, без да протестира, ляга си в определен час, може само да държи лъжичката... С пристигането на новороденото обаче режимът на голямото дете се обърква. Така трябва да се справяте с две постоянно плачещи деца. “2-годишният ми син заспиваше точно в 8 вечерта, но след появата на бебето настояваше да го приспивам и да стоя до него, точно както правех и с новороденото. Накрая записах гласа си на касета и оставях касетофона до леглото му, само и само да има мир и спокойствие”, разказва 32-годишната Яна Росева.

Защо да му давам играчките си? Една от големите грешки, които може да направите като родители, е да вземете играчките на по-голямото дете и да ги дадете на малкото. Не се чудете, ако първородното ви момиче или момче не иска да отстъпи куклата или количката си, дори отдавна да ги е забравило. Купете други играчки на второто дете. Понякога ревността е толкова голяма, че по-голямото отказва да отстъпи дори старото си креватче или столче за хранене. За него това е намеса в личното му пространство. За да се преборите с негативното чувство, покажете уважение към първото дете – купете му по-голямо легло. Така ще разбере, че за вас то вече е пораснало.

Нали обеща да си играем
По-голямото дете има нужда както от лично пространство, така и от време, което да прекарвате само с него. За съжаление, след появата на бебето ще имате все по-малко възможност да играете с голямото братче или сестриче. Все пак не забравяйте, че новороденото няма да обърне внимание, ако пропуснете играта с него през деня или закъснеете с гимнастиката половин час, но по-голямото дете веднага ще забележи вашето отсъствие и това дълбоко ще го нарани. Отделяйте на голямото си дете вниманието, от което се нуждае. Не го отблъсквайте, дори когато сте уморена. Не го залъгвайте с думите: “Обичам те”, а му показвайте обичта си чрез действията си.

Помагам на мама
Със сигурност по-голямото дете може да се включва в грижите за своето братче или сестриче. Започнете с обучението още докато сте бременна. Тренирайте с кукла. Нека детето ви помага в преповиването, храненето и приспиването. Вземете предвид на каква възраст е първородният ви малчуган. Ако е 5–6-годишен, няма да има проблем да ви оказва помощ. По-малките обаче трудно ще се справят с поставените им задачи. Не поставяйте прекалено големи изисквания пред голямото дете. Помолете го да завие новороденото, да донесе чаша с вода, да затвори вратата. Ако то настоява да гушне братчето или сестричето си, нека да седне на пода, а вие му помагайте.