Единственото дете...
...е себично
Това не е вярно. Според голямо американско проучване от 90-те години единствените деца нямат повишено самочувствие. Те не се оценяват по-високо от останалите, критикуват външността си дори по-често от децата с братя и сестри и смятат, че са по-малко обичани от връстниците си в многодетни семейства. В действителност те еднакво добре се приемат от заобикалящите ги деца, както се приемат и децата с братя и сестри.
...е свръхпротектирано
Това е вярно. Майки, които са искали само едно дете, целуват, гушкат, милват и къпят бебето си по-често от жените, които планират повече деца. Ако обаче това означава свръхпротектиране, тези деца биха били възпитавани в несамостоятелност. Проучвания показват, че едното дете в семейството, за което са полагани много грижи, израства подчертано самостоятелна личност. Възможна причина е, че още през първите си години тези деца по-често се отглеждат в детски колективи (ясла, детска градина) и отрано се научават да се справят сами.
...не умее да общува
Това не е вярно. Има много доказателства, че единствените деца се оправят еднакво добре с другите деца като връстниците си от многодетни семейства. Единаците проявяват умения за вграждане в колектив и имат също много приятели. Те притежават толкова так, колкото и другите деца и не се държат по-агресивно в група.
...не обича да споделя вещите си
Това не е вярно – и едното дете просто трябва да се научи както всички останали деца да умее да дава. Установено е, че в началото единствените деца имат повече проблеми в детската градина, когато трябва да споделят играчките си. В тази възраст децата с братя и сестри имат тренировка в това отношение. Това качество може да се усвои и при общуването с други деца.
...е многознайко
Това е логично – първородните и единствените деца принудително подражават на родителите си по-силно от децата с братя и сестри. Ако още в началото имат редовни контакти с други деца, те се научават бързо да пренастройват поведението и езика си – стават спокойни и умерени в общуването си с възрастните или пък по детски се заиграват с други деца.
Павлина Желева
психолог