Когато става въпрос за бременност и бебета, съдбата често си играе. Предлагаме ви историите на пет вече настоящи майки, които са забременели при странни обстоятелства.

Бебе от раз
Джо Гейтс, 32 год., Бирмингам, майка на Ланс:
Знам точно датата и часа, когато Ланс беше заченат – 22 ч. на 12 май 2008 г. Тази вечер със съпруга ми Пол обсъждахме възможността да имаме бебе и решихме, че е време да спрем да се пазим. Само седмица по-късно се почувствах уморена, виеше ми се свят и постоянно повръщах. Направих тест за бременност. Резултатът беше положителен, което не ме учуди. Въпреки че го планирахме, знаех, че съм късметлийка. Пол беше много развълнуван, когато му казах, прегърна ме и се разплака. Бях доволна, че съм забременяла точно сега от любимия ми човек.


Няколко дни след термина получих контракции, но се оказаха фалшиви. Наложи се лекарят да предизвика раждането в 41-вата гестационна седмица. Измъчих се, защото Ланс беше в седалищно положение.
Днес не мога да се нарадвам на сина си. Чувствам се на седмото небе, когато той ми се усмихне.

Бременна-кърмачка?! Защо пък не
Сара Пейдж, 33 год., Лондон, майка на Нейтън, Даниел, Шарлот, Емили, Ева и Ейми:
След раждането на петото ми дете – Ева, със съпруга ми решихме да нямаме повече деца. През всичките  предишни бременности страдах от силно гадене и всеки път влизах в болница за няколко месеца. Чувствах се виновна, че през това време не можех да се грижа за децата си.
Eдин ден получих силно замайване. Ева беше на 8 месеца и цикълът ми още не беше редовен. Все още кърмех дъщеря си и бях спокойна. Затова и не се уплаших, когато една нощ презервативът се скъса. Всяка сутрин обаче започна да ми се гади и направих тест за бременност. Когато видях двете чертички, бях шокирана. Как щях да се грижа за 8-месечното си бебе, след като скоро щеше да се роди още едно? Съпругът ми беше изненадан, но каза, че ще се справим. Преди раждането на Ейми изпратих останалите пет деца при майка ми. Всичко протече много бързо. Отидох в болницата в 19 ч. със 7 см разкритие. Бебето се роди 2 часа по-късно. Ейми беше прекрасна. Дали ще имаме още деца? Едва ли. Съпругът ми взе мерки и си направи вазектомия.

Ин витро също е решение
Никола Давсън, 36 год., Беркшир, майка на близнаците Хана и Мия:
Оженихме се с Найджъл и започнахме да правим опит за бебе още през първата брачна нощ. Година след сватбата обаче не бях бременна. Направихме три неуспешни опита с ин витро оплождане. Накрая лекарят ми каза, че единственото решение е да зачена с донорски яйцеклетки и сперма. Проблемът беше и при двамата. Колебаех се, защото всяка ин витро процедура е много изтощаваща и физически, и емоционално. Говорихме със съпруга ми и накрая се спряхме на този вариант. Вземането на донорски яйцеклетки и сперма е почти като ранно осиновяване. Така щях да имам възможност обаче да износя и родя детето ни. Записахме си час в клиника в Испания и заминахме за Барселона. Лекарят ни показа снимка на два ембриона. Бях толкова развълнувана – мечтата ни щеше да стане факт. Имплантираха ембрионите и оставаше само да чакам. Девет дни по-късно тестът за бременност беше положителен.
Наложи се да ми направят цезарово сечение, защото имах прееклампсия (високо кръвно налягане през бременността). Лекарите използваха спинална упойка и чух, когато Хана изплака. След 30 секунди на бял свят се появи и Мия. Когато прегърнах близнаците, изпитах най-прекрасното чувство в живота си. Най-накрая петте години страдания се увенчаха с успех.

Понякога лекарите грешат
Таша Робинсън, 23 год., Манчестър, майка на Луи:
Преди да срещна Ник, не исках да раждам. Имах много лоши отношения с майка ми и не желаех същото да се случи между мен и детето ми. Ник обаче ми вдъхна увереност, че мога да се справя. Забременях лесно. В 4-ия месец обаче направих аборт. Последваха още два аборта. Чувствах се депресирана. Често казвах на Ник да си намери друга жена, която да му роди бебе, защото бях убедена, че няма да стана майка. Лекарите откриха, че имам малформация на матката. Обясниха ми, че плацентата се е закрепвала от едната страна на матката, нямало достатъчно приток на кръв и затова плодът загивал. Трябваше да чакам 9 месеца, за да ми направят операция. Лекарите ме предупредиха през това време да не правя опити за бебе. Само месец по-късно обаче отново бях бременна. След ултразвуковия преглед се установи, че този път плацентата се е закрепила от „добрата страна” на матката.
Луи се роди голямо бебе. Направиха ми секцио по спешност, защото сърдечните тонове на бебето се губеха. Плаках неудържимо, когато видях Луи за първи път. Бях безкрайно доволна, че той е добре. Лекарите ми казаха, че след бременността проблемът с матката ми вече е отстранен и няма нужда от операция.

Бременна въпреки хапчетата
Лиза Мерикин, 23 год., Ливърпул, майка на Пейдж и Тамара:
Баща ми почина две седмици след раждането на първата ми дъщеря Пейдж. Изпаднах в депресия и през първите шест седмици от живота на дъщеря ми не исках дори да я погледна. Тогава съпругът ми Пол ми постави условие – или да се взема в ръце, или ще се разведем. Знаех, че трябва да се измъкна от тази ситуация и се промених. Пейдж стана моята принцеса. Въпреки това не исках други деца и акушер-гинекологът ми предписа противозачатъчни таблетки. Не знаех, че трябва да ги вземам по едно и също време всеки ден. Никога не съм имала редовен цикъл и когато мензесът ми закъсня, не се притесних. Бях шокирана, когато тестът за бременност излезе положителен. Пиех хапчетата, а и със съпруга ми използвахме презерватив. Не съм си представяла, че на 23 години ще имам две деца.
Раждането беше много бързо. Водите ми изтекоха в 9 ч., но все още нямах контракции и затова реших, че мога да почистя къщата. Отидох в болницата чак по обед, а Тамара се роди час по-късно. Бях толкова щастлива, че имам още едно момиченце.

Из чуждестранния печат
Мая Пламенова