malkoД-р Анелия Тренчева завършва медицина във Варненския университет и след това работи 13 години в болницата в Разград. Учи за семеен психотерапевт в Нов български университет и в момента консултира проблемни семейства в Младежкия център за психично здраве в София.

Д-р Тренчева, пред какви проблеми се изправя семейството, когато се появи бебето?
Преди да се роди бебето, партньорите живеят свободни в истинския смисъл на думата. Всеки поема отговорност сам за себе си. С появата на детето и двамата вече имат строго определени роли – на майка и на баща, и не могат да избягат от тях.


Кое е основното за тези роли?
Майката – да се грижи за детето, бащата – да закриля и двамата. След раждането бебето на homo sapiens е много несъвършено. До 6-ия месец мисли, че е част от майка си, не може да изрази с думи какво иска, къде го боли, гладно ли е… Майката долавя неговите потребности, защото е свързана с бебето на емоционално ниво. Такъв инстинкт има единствено жената. Мъжът само може да гадае защо детето плаче.
Мъжът влиза в ролята на баща едва след 6-ия месец. Той трябва да осигури защита на майката и на детето.

Кои са най-често срещаните проблеми за майката след раждането?
В първите дни след раждането майката е твърде объркана. Докато през бременността тя е била обект на внимание и грижи, изведнъж минава на заден план. Според най-новите теории в психоанализата следродилната депресия се дължи на факта, че наблюдавайки бебето, жената открива себе си. В този момент то е безпомощно и невинно. Така се чувства и тя – неговата майка.
С какви трудности се сблъскват татковците?
До раждането на бебето цялото внимание на жената е било насочено към партньора. За нашето общество все още е характерно съпругата да е майка както на детето, така и на мъжа си. Щом се появи бебето, бащата остава на заден план. Той се чувства изоставен, пренебрегнат във всяко отношение.
Къде е ролята на психотерапевта в тази ситуация?
Много хора подценяват следродилната депресия или пък влошените отношения между партньорите, след като дойде бебето. Ако навреме не се вземат мерки, проблемът може да се задълбочи. Тук е мястото на семейната психотерапия. Решението е партньорите да споделят на глас какво ги измъчва. В кабинета да изрекат това, което потискат дълбоко в себе си. Да излеят гнева и яда, да разкрият притесненията си – на глас, силно, ясно и високо!
Д-р Тренчева, вярно ли е, че с времето ние ставаме такива, каквито са били нашите майки?
Не. При кризисна ситуация в първите няколко секунди реагираме така, както майките ни биха направили. След това обаче започваме да мислим съзнателно, действията ни са подчинени на образованието, наученото, новия ни опит.
В българското семейство е прието да има две деца. Какви проблеми възникват при появата на второто?
Ситуацията става критична, когато жената роди второ дете. Това е голям шок за по-голямото, което няколко години е било център на вниманието. Досега всички са се грижили за него, то е било цар. От този момент обаче в къщата се появява малко ревливо бебе, което заема неговото място. Съветът ми е в този период да не изпращате по-голямото дете на детска градина или пък при баба му. То ще се почувства изоставено. Казвайте му често, че го обичате, прегръщайте го повече, непрекъснато му се усмихвайте. Много майки се питат: “Дали не бях прекалено строга или пък прекалено либерална…” Днес физическото наказание е напълно отхвърлено. Но в кризисен момент майката трябва да е по-строга. Децата, отглеждани с по-твърда ръка, стават психически по-стабилни, имат по-ясна ориентация към света. Разглезените момченца и момиченца по-трудно се приспособяват.