Из рубриката „Истории за малки и големи… с Ива Дойчинова”

„Живот на килограм“ е кампания, стартирала преди няколко месеца в столични училища като превенция срещу хранителните разстройства. В същото време това е точна метафора на измеримостта на живота на детето в килограми, неговата реална самооценка и усещане за радост от себе си и света.

„Всеки втори човек, който идва при нас, страда от някакъв вид хранително разстройство, а най-уязвими са децата”, казаха в интервюто ни психотерапевтите Любомира Манчева и Нина Тодорова от „Психодраматична работилница“.

Ранният пубертет е времето, в което всички пробиви в самоуважението и самооценката водят до възможност от психично разстройство, част от което е хранителното. А ако всеки втори млад човек, идвайки при тях, има този проблем, е притеснително, нали?

Колко важна е самооценката на детето и кога се формира тя?

Самооценката се изгражда, когато детето започва да се възприема като самостоятелна личност – около 3-годишна възраст. Най-важната част от този процес е как родителите се отнасят към детето си. Ако те му се радват и го одобряват в повечето му действия, то расте в атмосфера на доверие, обич и приемане. Такова, каквото е. Дори докато спи, ако му се радвате, то поема емоционалната вълна от вашата любов и радост и знае, че е важно просто защото е. И го има.

Детето трябва да бъде подкрепяно и одобрявано и има нужда от това. Критиките и сравнението с други деца ще го направят уязвимо и несигурно.

Никога не сравнявайте детето с другите, колкото и да е изкусително това

Има една много мъдра мисъл, според която човек може да се сравнява само със себе си в миналото и може да бъде по-добър от това, което е сега, в бъдеще. В този смисъл всякакви „модели“ от кориците на списания, тънки, нереални, обработени с фотошоп, ще бъдат неадекватни, защото показват някой друг. Дайте на детето си възможност да реализира своя естествен и индивидуален потенциал, без да го сравнявате с другите деца или възрастни.

Самооценката има няколко аспекта: телесен Аз-образ; социален Аз-образ – взаимоотношения с другите; чувство за принадлежност към определена група; успехи в обучението; спортни умения; таланти, умение да бъдеш ярък в компания и да бъдеш лидер, определящ мнение. Не е нужно във всичките тези сфери вашето дете да бъде номер 1 и няма как да бъде. Важното е да откриете заедно неговата неповторима индивидуалност и да я насърчавате.

Самооценката има изключително влияние върху развиването на усещане за автономност и чувство за контрол над онова, което ни се случва. Колкото по-уверено е детето в себе си, толкова по-спокойно ще бъде то, ще умее да поема отговорности и ще бъде самостоятелно. И по-важното е, че няма да бъде уязвимо от оценката на другите и сравнението с другите. Нормално е детето да има своите модели и идеали (идоли), когато стане на 9–10 години – чрез тях то израства. Но важно е и да развиваме усещането му за неповторимост и уникалност.

Между това да си „популярен“ и „неуспешен“

Да бъдеш „популярен“ и „лидер“ в детската градина, в класа или в махалата, е много модерно напоследък сред децата, а и сред възрастните. Проблемът е, че моделите на популярност невинаги са истинските и същностни модели на индивида. Граденето на устойчива и силна личност не почива върху оценките в училище, марковите дрехи, външния вид и технологичните устройства в ръцете на децата. Но всички тези неща могат да бъдат временен аргумент за това. Дълбоката самооценка се гради върху разбирането „Кой съм аз и кое ме кара да се чувствам силен и щастлив“. Няма друга измеримост на това чувство, освен връзката със същността ни. Градете това у децата си.

Не се страхувайте от грешките на децата си, позволете им да ги правят

Човек е най-силен и смел в решенията си, когато си позволи да прави грешки. Те сами по себе си не са страшни, напротив. Добри са и са учители. Провалът не е край, а начало. Грешките ни учат и да се надсмиваме над себе си, без да се срамуваме. В крайна сметка животът е една голяма игра и нека не отнемаме на децата си, а и на себе си възможността да се забавляваме преди всичко и да опитваме. Грешките и успехите са относителни понятия, основното е да се радваме на живота и на себе си.

Самоуважението на всяко дете и човек му дава броня срещу критиките, неодобрението на другите и трудните моменти. То е гръбнакът на личността, който я прави неуязвима за чуждите „оценки“.

Учете детето си да се радва на живота и да развива собствените си способности. Изчаквайте го, не го изпреварвайте със собствените си претенции към него. Това е много важно. Вие самите не налагайте модели за успешност, защото такива не съществуват във всяко време и не са еднакви за всички. Позволете му да живее своя живот такъв, какъвто му харесва.

Затлъстяването в детска възраст е предпоставка към хранително разстройство в бъдеще

Статистиките са неприятни, но са факт. България е на шесто място в Европа по наднормено тегло на децата и над 200 000 от тях имат някаква форма на затлъстяване. Бабешката радост от големите бузи и гривничките е предпоставка за сериозно объркване в навиците и храненето след това. Ние, като родители, сме отговорни да възпитаме отношение към храната, което е умно. Задръстените със захари храни, празните калории в мазните крекери и чипсове пристрастяват и объркват вкуса на децата. Нека им даваме пълноценна и чиста храна, в която плодовете и зеленчуците преобладават. Нека свикнат на вкуса без сол и захар, на истинската и пълноценна храна, за да бъде тази любов взаимна. Защото, когато пораснат и се появят пълнички в онази безпощадна детска среда на критика, те стават уязвими и намразват телата си и храната. Психолозите от „Живот на килограм“ ми споделиха, че един от най-често задаваните въпроси от тийнейджъри е: „Вредна ли е здравословната храна?“. Но тук става дума за един варен картоф на ден. А това е противоестествено. Храната трябва да се обича и разбира, тя не е вредна, ако знаеш какво слагаш в устата си. А рискуващите здравето си млади хора са изобретателни в това да ви излъжат, че ядат. Повръщат в пликчета и ги хвърлят тайно. Имитират хранене, а се самоизтезават. Дотам ли трябва да стигнем, за да разберем, че нещо не е наред? Храната трябва да се обича и да се различава от боклука, който активно се рекламира.

Децата трябва да обичат и уважават себе си и живота си.

В заключение бих искала да кажа, че за доброто общуване на децата със себе си е важно:

  • да имат висока самооценка такива, каквито са;
  • да не се сравняват с другите, а само със себе си;
  •  да изпитват радост от живота и да не го измерват с грешки и успехи.

 

И най-важното – да имат вашата безусловна любов и подкрепа, докато ги оставяте да намерят и утвърдят себе си.