Първите дни, когато изпратих 3-годишната си дъщеричка Моника на градина, изпитвах истински ужас как ли ще се държи. Представях си как ще вилнее в спалното помещение, как ще се цупи на храната и ще се напишква в гащите... Колкото и да я обичам, понякога тя е истинско чудовище. Изненадата ми беше пълна, когато всеки ден учителката намираше нещо да я похвали – вчера подредила кубчетата, днес си изяла спанака... Спанак?! Че вкъщи тя дори не иска и да чуе за него. Чудех се на какво се дължи тази странна промяна. След като се рових в дебели книги по психология, научих, че подобно поведение не е рядкост. 2–3-годишните наистина могат да менят лицата и поведението си като в античен гръцки театър.

Храната
Случвало ли ви се е синът ви категорично да отказва да опита дадено ястие, въпреки че преди това никога не го е вкусвал? Ако го изведете на разходка с приятели или е в детската градина, най-вероятно той с охота ще бърка в чинията и лакомо ще яде от същото ястие. Проучвания показват, че 11 от 12 деца ще изядат “гадната” храна без никакъв протест. Само 1 от 12 деца ще откаже, ще се разплаче и ще се държи по същия начин, както вкъщи. Колкото и да е странно, най-лошото и невъздържано поведение на малчугана е запазена марка единствено за пред родителите.

Защо го прави?
Ангелското поведение навън и дяволското у дома са навик, който се заражда в детството и продължава до старини. Как се държат възрастните към съседите, колегите и роднините си и какво правят, когато останат сами вкъщи? Факт е, че човек е най-разкрепостен, когато е сред най-близките си и е защитен от четирите стени на своя дом.
Една от причините малчуганът ви да дивее в креватчето си е, че ви имитира. Дори да смятате, че е прекалено малък, той бързо усвоява всичко, което вижда. Ако детето ви чува да крещите вкъщи, но любезно да разговаряте с продавачката навън, не е чудно, че то ще последва примера ви. Друга причина за двойнственото поведение на детето е нуждата му от повече внимание от страна на родителите.


Най-често малчуганът е послушен и добричък в яслата или в детската градина, защото там има строг ред. Условията за живот са различни. Далеч от мама и татко малчуганът яде и спи в група по едно и също време, налага му се да слуша заповедите на госпожата и не може да проявява капризите си.

Къде е границата?
Трябва да се гордеете, ако детето ви се държи добре навън, а вкъщи щурее. Добре е да осъзнаете, че по този начин малчуганът съзрява и се оформя като личност, че започва да разбира кое може да се прави извън дома и кое не. Може да звучи цинично, но е факт, че животът на възрастните е такъв. Това, разбира се, не означава, да оставяте малчугана да се вихри безнаказано. Санкциите трябва да са строги както у дома, така и на улицата.

Кое е истинското ви дете
Децата са наши умалени копия. Някои родители знаят това и не се изненадват от поведението на детето си. За други подобно твърдение е истински шок. Разбира се, малчуганите имат свой уникален начин за изява и неповторими черти в характера си. Всяко дете е смесица от гени, от примера, който вижда от родителите си, и от фактори от околната среда. Възрастните рядко осъзнават колко много малчуганите имитират своите родители, а и не само тях. Детето постоянно среща примери за подражание – приятели, герои от телевизионния екран, роднини, други деца... Затова е трудно е да се определи защо малката Елена е толкова срамежлива, когато майка й и баща й са така отворени към света. Ако искате да опознаете детето си добре, преценете обкръжението му, навиците му, узнайте с кого се среща, кого вижда, често ли баба му идва на гости, играе ли с по-големи, които могат да му влияят... Дори и най-малките детайли могат да се окажат от значение за оформящия се характер.