Въпросът как да възпитавате детето – по-строго или по-свободно, вероятно ви вълнува още докато то е в утробата. Най-добрата формула е: авторитетно, но не авторитарно. Къде е разликата?


Няма никакво съмнение, че трябва да имате авторитет пред детето си. Иначе всекидневно ще ставате жертва на капризите и желанията на малкия тиранин. Ако не им се противопоставяте и не умеете да слагате граници, това ще има твърде лоши физически и психични последствия за детето. Ето защо е нужно да имате авторитет пред детето си. Погрешно обаче е да смятате, че това означава строгост и само строгост, т.е. пълно пренебрегване на обичта и вниманието, които са особено нужни през детството. Авторитетът е нещо доста деликатно. На латински думата означава "отговорен", "компетентен". Всеки ден вие имате възможност да изпробвате силата на възпитателните си принципи – когато детето ви оскубе най-доброто си приятелче, когато отнема със сила чужда играчка, когато се нахвърля на шоколадовите бонбони и с неистова стръв иска да ги излапа всичките... В такива моменти не може да наблюдавате пакостника безучастно. Сигурно сте се убедили, че най-добрата тактика е със спокоен тон да му направите забележка – строга, въздействаща и безкомпромисна.

Как се постига ефект?
Когато в основата на авторитета са доверието и добронамереността, срещу него няма да има съпротива. Нали приемате критиката на шеф, който е взискателен, но запазва добрия тон и е доказал, че е коректен и справедлив. А и поведението му също отговаря на неговите изисквания, така че няма разминаване между думи и дела. Защото едва ли някой може дълго да изтърпи началник, който залага само на позицията си в йерархията, без да се вслушва в мнението на другите... Пренесено на родителския терен, авторитетът ще ви помага, докато авторитарността ще създава стени и препятствия между вас и детето.

Опори на успеха
Вашият подход ще е успешен, ако го съчетавате с доказали добрия си ефект възпитателни принципи.


Отделяйте време за създаването на доверие. Колкото и да е напрегнат денят ви заради домашните и професионалните задължения, винаги намирайте часове, в които да се посветите изцяло на детето си. Възможностите са най-различни – докато се храните заедно на масата, след като детето е изгледало “Лека нощ”, сутрин преди тръгването към яслата, детската градина... Малките ритуали създават у детето сигурност, че родителите винаги могат да му помогнат, че то може да разчита на тях.
Тренирайте спокойствието си. Няма спор, че възпитанието изисква здрави нерви. Добрата новина е, че те могат да се тренират. Проявявайте амбиция и постоянство – бройте до 50 и обратно, изкачвайте няколко пъти стълбите, дишайте дълбоко, за да превъзмогнете яда си... Не се отмятайте от казаното! Щом веднъж сте изрекли “Не!”, отстоявайте го! Не забравяйте, че дори едногодишното безпомощно детенце е установило, че със сърцераздирателния си плач може да манипулира мама и татко (баба, дядо...) и да постигне желанието си.
Приемете, че изключенията само потвърждават правилото. Като разумни същества в някои ситуации може да се оставите да ви убедят в обратното. Важно обаче е да научите детето да разпознава изключението. Съотношението между спазваните и нарушаваните по изключение правила трябва да е 95% към 5%. Повече дисциплина, по-малко своеволие...
Споровете не означават липса на обич. Създавайте увереност у детето, че дори когато мненията ви са крайно различни, т.е. вашите желания никак не съвпадат с неговите, вие пак го обичате. Това ще му помогне по-лесно да приема изискванията ви и да свикне с мисълта, че в крайна сметка макар и да отстъпи от капризите си, няма да е драматично за него. Загубата му е временна и скоро ще се забрави.
Думите са най-силното оръжие. Разговаряйте много с детето. Преди да въведете някое правило, внимателно и подробно му обяснете защо го правите. Дори двегодишните, които са в пика на ината, се подчиняват на добре мотивираните от мама и татко изисквания. Разбира се, ще има ситуации, в които вашето малко съкровище ще държи да се наложи. Не избухвайте, спокойно приключвайте спора с обяснението: "Защото искам да е така!" В някои случаи твърдата позиция е задължителна. Възможно е предлаганата възпитателна стратегия да не даде плодове веднага. Не се отчайвайте. Подгответе се понякога детето ви дори да отправя обидни думи към вас, да избухва в яростен плач. Резултатите от възпитанието не се проявяват от днес за утре.
Пораженията, разочарованията и заблудите съпътстват формирането на родителския авторитет и създаването на хармония в семейството. Иначе колкото до авторитарния стил, неговото утвърждаване става по-лесно – само със забрани, наказания, санкции. Нали не искате обаче детето ви цял живот да носи мрачни спомени от първите си години?!