Все по-често се споменава понятието „отговорно родителство”. То описва двойките, които приематродителската си роля като една от най-важните мисии в живота. Случва се обаче това понятие да се приема превратно. Психолози предупреждават за разрастващата се тенденция все повече родители от западния свят да живеят с паническия ужас, че някой ден сладкото им бебе може да се окаже… аутсайдер.Тази тревога бързо се превръща във фиксидея, която кара родителите да поставят интелектуални свръхцели пред невръстните си наследници.В динамичния свят да пълниш с пясък кофичката си в градинката, докато 2-годишният ти връстник вече знае 15 думи на английски, е нехайно пилеене на време. В страните от Западна Европа всяко четвърто дете е записвано на т.нар. „терапия за развитие”. Тя включва чуждоезикови курсове за бебета,уроци по мениджмънт за 4-годишни или образователни програми за „изостряне на естественото детско любопитство”, които стартират от 6-месечна възраст. На особен успех се радват обучителните DVD-та за 9-месечни от поредиците „Бейби Бетовен” или „Бейби Айнщайн”. Макар според биографите Бетовен да е страдал от липса на концентрация, изтощен от амбициите на баща си, а Айнщайн да е проговорил едва на 3 години и нищо в ранното му детство да не подсказвало, че в него е скрит геният на хилядолетието.   

В книгата си „Драмата на модерното дете” детският психолог Волфганг Бергман с тревога описва тенденцията за видимо „скъсяване” на детството. Според експерта последствията от подобни свръхамбиции не са безобидни. Детето, израснало в такава семейна атмосфера, в по-зряла възраст може да развие различен тип зависимост или да проявява агресия…