Много от нас, възрастните, си спомнят с чувство на голяма благодарност своето семейство или някой близък, който го е насърчавал в дадена насока, защото е вярвал в неговите възможности за успех.

Какво е влиянието на поощрението като метод на въздействие върху детето?
Още от най-ранната възраст вие започвате да обучавате детето си на най-различни навици и умения: да се храни само и чисто, да контролира физиологичните си нужди, да подрежда играчките си. По-късно му помагате да учи, да пише, да чете, да смята, да усвоява все по-сложни дейности и нещо особено важно – как да се държи с деца и с възрастни. В процеса на цялото това учене поощренията се оказват безценен помощник.


Психологът Бетси Чейс очертава

три варианта
на този подход.

Социални (емоционални) форми за насърчаване. Те включват усмивка, благосклонно изслушване с одобрителни думи, прегръдки, целувки. Тези стимули са от най-голямо значение и винаги трябва да придружават другите насърчения.

Разрешаване на приятни и желани от детето дейности.Посещение на сладкарница, на куклен театър, гостуване на приятелче, пътуване, но и отпадане на някои наложени забрани.

Материални награди. Тези награди са ефективни, когато са съобразени с възрастта и с желанията на детето – купуване на харесвана играчка, книга, диск, дреха. За парите препоръката е по-рядко да се използват като стимул и сумите да не са големи.

Емоционалните форми на поощрение са най-подходящи и бихте могли да ги ползвате по-често от останалите. На всеки човек, а особено на детето, му е приятно да чуе добра дума, похвала, одобрение. Това трябва да става искрено, без да ви водят “задни” мисли за подкуп или манипулиране. Можете да ползвате някои по-конкретни изрази:
Ти успя да се справиш – браво!
Имаш голям напредък!
Много ме зарадва – значи ти вече можеш...!

Възнаграждавайте детето според усилията, които то полага. Не му сочете като критерии постиженията на други деца. Добре е да спазвате

два важни принципа

Винаги поставяйте на детето конкретни и ясни изисквания. Към широкото по смисъл пожелание добавяйте и още насоки: “Бъди добро дете и дай на Боби да си поиграе с твоето камионче.”
Наставленията ви ще имат по-голям ефект, ако са в положителна насока, вместо да изразявате негативно очакване или забрана. Например не казвайте “Внимавай да не се измокриш...”, а “Постарай се да се запазиш сух през деня...”
След като детето вече е усвоило дадено умение, разредете наградите и му поставяйте нови задачи.

Не хвалете вродени качества (талант, красота), не насърчавайте нещо само от съжаление. По-важно е да поощрявате положения труд и формирането на положителни качества у детето. Преди започването на нещо ново руският психолог Владимир Леви съветва да припомняте на детето колко добре се е справило с овладяването на някое умение, което му е изглеждало много трудно.

Силно е въздействието и на приятните изненади. Понякога поднасяйте неочаквани възнаграждения. Това е и препоръката на известния детски психолог Хаим Гинът. Според него постоянните пазарлъци от типа “Ако направиш... тогава ще ти купя...” заприличват на сделка.

Задължително изпълнявайте решението си да наградите малчугана си за някакво постижение. Не се измъквайте с недомлъвки и с неопределени срокове. Родителят насърчава по-силно и ентусиазирано детето си, ако вярва в него. Ако то е разбрало колко сте убедени, че носи нещо добро в себе си и може да успее, тогава наистина ще се старае да се реализира максимално. Разбира се, вашите представи трябва да се основават на реалистично виждане на слабите му страни, за да не повдигате твърде високо летвата.

Избягвайте обезкуражаващи констатации (“Знаех си, че не те бива за нищо...”) и нараняващи критични забележки (“Имаш две леви ръце.”). И най-важното – запасете се с огромно търпение. Не показвайте пред детето, че сте отчаяни и разочаровани от него, макар че дори и при такъв подход някои деца се амбицират да докажат на родителите си, че могат да имат постижения.

Огромна е ролята на поощрението при
деца с различни проблеми

Тези проблеми могат да са свързани с физическото или с психичното здраве, с поведението. Някои деца имат значителни затруднения при обучението. Поради ограничените си възможности да осмислят преподаваното те не са мотивирани да полагат много усилия. Към това се добавя и вредната родителска и учителска тактика – постоянни забележки и свръхизисквания, нетърпение, недоволство. Така се стига до задънена улица.

В своята лекарска практика неведнъж съм била свидетел на изненадващи успехи при деца с тежки проблеми – детска церебрална парализа, синдром на Даун, глухота... Огромното търпение и упоритост на родителите, любовта, която ги кара по всякакви начини да стимулират скритите резерви на детето си, винаги са давали резултат. Днес нагласите на обществото вече се променят, появиха се възможности за интегрирано обучение и индивидуален подход.

Специално внимание ще отделя на
съдбата на много осиновени деца

които наблюдавам през различни дълги периоди от живота им – сред тях вече има и студенти. Някои бяха взети от социални домове в недобро физическо и психично състояние, с много проблеми. Обичта, с която родителите ги обграждат, неимоверното търпение при възпитанието и обучението им – без укори, а само с похвали – промениха дори физически тези деца. Убедена съм, че много осиновители са далеч по-загрижени и всеотдайни от някои биологични майки и бащи.

В интервю популярна наша певица сподели, че за да тръгне по своя професионален път, донесъл й много успехи, особена роля е изиграл нейният баща. Той силно я подкрепял, защото вярвал в таланта й. Нека и вашето дете един ден си спомня с признателност и благодарност за куража и вярата, които сте му вдъхвали. За това, че сте му помагали да преодолява житейски трудности, да постига успехи.

Поощрявайте детето си! Владимир Леви определя похвалата като “витамин за душата”...