Да станеш майка е едно от най-силните, но и най-трансформиращите преживявания в живота на една жена. Появата на детето носи и неописуема радост, и вътрешни сътресения, с които не винаги сме подготвени да се справим. Къде остава жената зад ролята на майка? Как да се погрижи за себе си, чувствата си и вината? И какво всъщност значи да не се изгубим, когато отдаваме деня и мислите си на новия член на семейството - за всичко това разговаряме с Ива Христова – психолог, майка и създател на пространства за подкрепа и себепреоткриване.
Коя е Ива Христова и какъв е Вашият път в психологията?
Последните 15 години съм посветила на това да изследвам жената отвътре – да се гмурна дълбоко в психологията. Пътят ми започна още докато живеех в САЩ. През 2014 г. завърших Индустриална и организационна психология с подспециалност „Човешки ресурси“ в DePaul University в Чикаго. След дипломирането си работих в корпоративния свят. През 2017 г. напуснах корпорацията, върнах се в България и за кратко бях в IT сектора, след което основах собствен бизнес с бижута от естествени камъни.
От 2021 г. имам частна практика като психолог, организирам ритрийти и женски кръгове. В момента се обучавам в Неорайхианската школа за аналитичен психотелесен терапевт.
Какво Ви насочи към работата с жени и майки?
Желанието ми да работя основно с майки и млади жени се появи, когато самата аз станах майка преди шест години. Усетих от първо лице колко е важно една млада майка да получи подкрепа, приемственост и безопасно пространство, в което да споделя мислите и чувствата си – и радостите, и трудностите. Понякога тези преживявания не звучат приятно дори в собствените ни глави, камо ли да ги изкажем на глас. За съжаление, все още се говори твърде малко по тези теми, обвити в стигма.
Моята сила е в това да помагам на жените след появата на децата да съхранят себе си, да се преоткрият, да изразят емоциите си, да си позволят болка, но и щастие.
Какви са най-честите въпроси и трудности, с които се обръщат към вас жените в периода след раждането?
Най-често споделяните трудности са свързани със самотата по време на майчинството, загубата на идентичност, търсенето на нова роля, следродилната тревожност или депресия. Много от тях преминават през емоционални амплитуди, промени във физическото тяло, отключване на страхове. Обсъждаме и интимните отношения в двойката – периодът на ново напасване е предизвикателен. Говорим за толерантност, разбиране и комуникация на нуждите с партньора, който също преминава през трансформацията да стане баща.
Често работя с жени, които се връщат на работа или обмислят промяна в кариерния си път. Друг ключов момент е около третата година на детето – сформирането на „Аз-а“ и първите бунтове, които събуждат безсилие у родителите.
Какви са първите крачки към „завръщането към себе си“?
Преди всичко искам да поздравя онези жени, които още преди или веднага след като станат майки, се погрижват за себе си и не се губят. За съжаление, при много други наблюдавам натрупване на отговорности до ръба на силите им, понякога за сметка на здравето. Често твърдят, че са добре, дори се гордеят, че се справят с всичко, но дългосрочно това не е устойчиво и води до криза. Превенцията тук е най-доброто решение.
Ако усещаме, че сме се изгубили, ето няколко стъпки:
- Осъзнаване – да си признаем, че не сме „на себе си“
- Смелост – да признаем пред себе си нуждата от промяна или подкрепа
- Действие – предприемане на малки стъпки, търсене на помощ, разговор с приятел или терапевт. Срещата с психолог е акт на себеуважение.
Чувството за вина сякаш е неизбежно в майчинството. Как да го разпознаем и как да се справим?
Вината е емоция – тя има функция. Тя е компас за добруване. Но ако заема прекалено много място, пречи на усещания като удовлетворение, успех, доверие в себе си.
Можем да ѝ се противопоставим, като я разпознаем и се запитаме: „От какво ме пази вината? Има ли реална заплаха?“ Ако отговорът е „не“, вината отслабва. Ако има – добре е да потърсим помощ.
Понякога вината идва като чужд глас. В такива случаи е важно да се разграничим от тези послания и да ги заменим с любящи фрази.
И още нещо: не можем да сме перфектни през цялото време. Мантрата „Сега – колкото, толкова“ често помага.
И не, не се сравнявай с майките в Инстаграм.
Как да се подкрепим сами, как да си дадем self-love?
Тук се крие четвъртата стъпка към завръщане към себе си – снизходителност. Да се погледнем с разбиране, да си кажем думите, които бихме искали да чуем от друг.
Примери:
Прегръдка от нас за нас – сутрин и вечер.
Водене на дневник с благодарности и малки победи.
Бележки с окуражаващи думи на видно място у дома.
Босо ходене в тревата или сред природата – това регулира нервната система.
Кои са първите знаци, че една майка е емоционално претоварена и какво можем да направим в ежедневието, за да го предотвратим?
Когато негативните преживявания доминират – вина, гняв, раздразнителност, затвореност, липса на свързване с партньора, прекомерно скролване в телефона, усещане за празнота или безсмислие.
Превенцията започва с това да се грижим за себе си още преди да стигнем до прага си. Това включва: сън, питателна храна, време само за себе си, движение, укрепване на тялото.
В практиката си виждам как много жени пренебрегват себе си за сметка на всички други. Губят усещането за собствените си нужди. Затова работим върху възстановяването на връзката с тялото – тя е ключова и за емоционалното здраве.
Можете да намерите психолога Ива Хрисова в Инстаграм и Фейсбук.