Страхът – от шумове, чудовища, непознати, всякакви случки и събития – е естествена част от детството. Но тъй като изпитването на страх води до силна тревожност при децата и при родителите им, то не трябва да се омаловажава. Да е понякога уплашено, е част от нормалното развитие на детето – знак, че то опознава света и се опитва да го осмисли и приеме такъв, какъвто е в действителност, с хубавите и с лошите му страни...


Повечето страхове се появяват на определен етап от развитието, така че познаването им ще ви даде възможност да помогнете на детето си да ги преодолее и да добие повече спокойствие.

Къде е мама?
Новородените се страхуват от две неща – силен шум и падане. Въпреки че се развиват много бързо, в началото нервната им система е съвсем незряла. Те не са в състояние да приемат някои сетивни сигнали, като силния шум или усещането за падане. Поради това, ако оставите детето в обкръжението на близки, то няма да се смути, но ако го сложите твърде бързо в креватчето или пуснете силно звука на радиото, то ще се разплаче от страх.
На около 8–10 месеца се появяват нови страхове, свързани с присъствието или с отсъствието на обектите. Преди тази възраст обектите не съществуват за детето, щом изчезнат от погледа му. Сега обаче то разбира, че и след като не ги вижда, обектите продължават да съществуват. Така след излизането на мама или татко от стаята детето се чуди къде са отишли и кога ще се върнат. Появява се страхът от раздялата, който в тази възраст често е придружен и от страха от непознати. Това се случва, когато детето е заобиколено не от тези, които обикновено се грижат за него. Този страх е добър знак. Той показва, че детето започва да прави разлика между познати и непознати лица – скок в еволюцията.


Въпреки че е нормално стъпало от развитието, страхът от раздяла и от непознати е изпитание за близките. Детето се безпокои не само от вашето изчезване, но и от поверяването му на грижите на други хора. За да му помогнете да приеме раздялата, от време на време излизайте за малко от стаята и след минута се връщайте. Преди да започнете отново работа, оставяйте детето първо с таткото, след това с близък роднина (баба, дядо...) и накрая с детегледачката. Така то ще започне да вижда в нейно лице близък човек и няма да протестира, когато мама я няма.
Каквото и да правите, когато излизате, винаги се сбогувайте с детето и го уверявайте, че го обичате и скоро ще се върнете. В противен случай към страха от напускането ви ще се прибави и липсата на доверие.

Нощни чудовища
Заедно с първите стъпки около 1-годишната възраст на детето у него се появява и нарастващата потребност от независимост и контрол над заобикалящия го свят. Това означава, че всичко, което е извън неговия контрол, като лаещите кучета, гръмотевиците, алармата на автомобилите... го плаши.
Старайте се да уважавате чувствата на детето, дори да смятате, че причината за страха му е неоснователна. Най-добрият начин да се научи да преодолява силните чувства, е да му обяснявате, че няма нищо лошо да ги изпитва и че вие също понякога се плашите от различни неща.
На 2-годишна възраст детето започва да си въобразява образи, които не може да види. Това отключва страха от чудовища и тъмнина. Посред нощ детето става и отива в спалнята при родителите треперещо от ужас. В такива случаи най-добре го попитайте от какво се страхува и го вземете във вашето легло. Временно може да си смените леглата, докато детето се успокои. Избягвайте вечер да му четете страшни приказки, в които има всяващи страх илюстрации. Опитайте се да разберете кое би помогнало на детето да преодолее ужаса си от въображаемите образи. Понякога с успех можете да използвате любимите играчки или книгите, които прогонват злите духове от леглото.
Щом узнаете причината за страха на детето, опитайте се да я отстраните, като претърсите заедно всички шкафове за скрити чудовища. Сложете до вратата голямо плюшено животно, което да пази стаята, или набавете “спрей срещу чудовища”, с който вечер напръсквайте наоколо.
Добре е да запомните, че тези страхове няма да траят вечно. Един ден детето ще ви каже, че се е плашело от някакъв шум, но вече е голямо и знае, че този шум изобщо не е страшен. Щом децата надживеят страховете си, те стават по-уверени в бъдещето.