За емоционален рекет говорим, когато родителите правят определени жертви заради децата си и след това им го натякват. Подчертават го дори когато децата им са съвсем малки, като казват например: „Аз ти купих тази играчка и сега ти трябва да си по-послушен“. Най-често емоционалният рекет започва, когато малкото е злоядо, не иска да яде и тогава се правят „пазарлъците“. „Една лъжичка за мама, една за тати, още една за баба… Ако обичаш мама, ще си изядеш супичката…“ Така детето се принуждава да яде, понякога повече, отколкото му е необходмо, обяснява психологът Моника Балаян, преминала обучение при най-добрите специалисти в Русия, Германия, Холандия, Франция, САЩ. Тя преподава смехотерапия от години, автор е на ефикасни програми за оздравяване, подмладяване и усъвършенстване.

Емоционален рекет е и отношението на родителите, при което обич се дава на детето при определено условие. То едва ли не трябва да заслужи любов, целувка или похвала от мама или татко, като направи нещо, което те желаят, и само тогава ще получи нежността им. Те сякаш казват на детето си: „Ти трябва да си послушен, за да те обичаме“. Всички тези условия и уговорки – „Аз на теб, ти на мен“, са разновидности на емоционалното изнудване и спекулация с чувствата и желанията на децата. Този подход ги кара да смятат за нормално всичко да се купува и продава. И то не само материални неща, а дори чувствата и любовта на родителите им. Това е тънък момент в отношенията деца-родители и по-късно може да доведе до провалени съдби.

Емоционалният рекет всъщност е използване на емоциите в неправилна посока. Детето се лишава от вяра, че могат да го обичат дори и да не прави нищо, т.е. такова, каквото е. Всички комплекси тръгват от детството, когато всичко трябва да бъде заслужено, дори любовта на родителите и близките. И понякога не я получава, защото не я е заслужило. Нима любовта трябва да се заслужава? И децата се опитват постоянно да се променят. Те смятат, че мама и татко не могат да ги обичат безусловно такива, каквито са. „Има свети неща, които не могат да се продават, като обич, любов, вяра, вярност, честност, искреност един към друг, казва Моника. – Независимо как е постъпило детето, то трябва да знае, че винаги е обичано, и то такова, каквото е.“

Опасното на емоционалния рекет е, че децата растат, без да разбират какво са истинските емоции, че могат да получат нещо ей така, без да дадат друго в замяна, само защото са обичани безусловно от родителите и близките си. Така се създават поколения като роботи, които знаят, че трябва да направят стъпка 1, стъпка 2, стъпка 3, за да получат определен резултат. Тук се намесват прекалено много логика, пресмятане, пари. Любовта не може да бъде купена или продадена. Ние живеем в материален свят, необходими са пари, човек трябва да живее добре, но трябва да остане и нещо свято.

Мама и татко трябва да са наясно какъв човек искат да стане детето им, като порасне, и как да го възпитат. Ценностната система започва да се гради от най-ранно детство, и то първо в семейството. Най-ценна е любовта, тя показва пътя на детето, помага му в трудни периоди и го води, дори когато порасне.

Малките се превръщат в манипулатори, и то доста изкусни

Родителите не бива да прибягват до емоционално изнудване на децата си, защото скоро те ще им отвърнат със същото, съветва психологът. Те са наблюдателни и копират моделите на мама и татко. Изключително сензитивни, те безпогрешно усещат как могат да получат това, което искат. Наблюдават коя от техните хитрости „минава“, за да постигнат това, което искат. За тях няма добро, зло, правилно, неправилно. Искат например сладолед и ще направят всичко, за да го получат.

Влияят се от средата извън семейството, изкушават се от вещи на приятелите си, които те самите нямат. И за да не се чувства хлапето ощетено, родителите трябва постоянно да разговорят с него. Винаги ще има някой с повече и по-хубави играчки от него. Започват пазарлъци за оценки и награждаване с джобни пари и така парите се превръщат в култ. Човек се развива едва ли не за да печели повече пари – всичко прави само срещу заплащане.

Детето трябва да разбере, че има някои неща, които не бива или пък трябва задължително да направи. Например майката може да сподели, че й става лошо от разхвърляните по пода играчки или че е обидена от непослушанието на детето, като залага на емоционалното си състояние.

Когато с малките се разговаря като с възрастни, те много добре реагират. Да им се обяснява повече и по-подробно – защо, какво и как. Например защо трябва да се къпят или да си мият зъбките сутрин и вечер.

Мама и татко да не отстъпват при рев и тръшкане

Децата понякога стигат до истерични реакции – рев и тръшкане на пода, но това е временен процес, който трябва спокойно да се изтърпи от родителите. Хлапетата просто изпробват различни начини да постигнат своето. И ако родителите отстъпят веднъж, те ще приложат този трик и втори път. Малчуганите трябва да осъзнаят, че по този начин няма да постигнат нищо. Добре е в подобна ситуация детето да се успокои, да му се даде вода, да му се отвлече вниманието с нещо друго. Ако тези истерични пристъпи са чести, добре е родителите да се консултират с невролог.

Възпитание без пазарлъци

Да се тъпчат децата с храна, е не просто емоционален рекет, а насилие. Ако детето не иска да яде, това означава, че има някаква причина, която трябва да се изясни – може да е болно, да го боли коремчето, да е потиснато емоционално, да има някаква алергия или непоносимост към храна, да не е изразходвало енергията си, да му липсва чист въздух. Или просто да не му е вкусно. Причините са много.

Най-често се спекулира с храненето, особено при злоядите хлапета. Ако те се разхождат дълго навън, ако играят на чист въздух, докато се уморят, лесно ще огладнеят и няма да се налага да се рекетират емоционално, категорична е Моника.

Ако детето упорито не желае да яде, това означава, че има потребност от по-малко храна. Когато се насилва да яде, то свиква с насилието и копира този модел на поведение. Да, насилието може да започне от храненето или от това, че го карат да спи например, когато то не желае. Ако палавникът се е натичал и наиграл, преизпълнен с впечатления, бързо ще заспи. Не се организира правилно денят на децата, подчертава Моника. Ако вечер не му се спи, това означава, че има нещо възбуждащо, което напряга нервната му система. Добре е родителите да се опитат да разберат защо децата им постъпват по един или друг начин, а не да подхождат с насилие или емоционален рекет. Да ги наблюдават повече и да търсят причините за поведението им.

Колко важна е подкрепата на баба и дядо

Родителите обикновено са по-строги, докато бабите и дядовците често глезят внуците си. Мама и татко имат по-голям авторитет и влияние върху децата от баба и дядо. Но детето трябва да знае, че има безусловната подкрепа и любов на някой от семейството във всякакви ситуации, независимо колко пакости прави. И този някой да не му дава оценки. Това са дядо и баба. Те са с важна роля в семейството и в света на децата. Любовта на баба и дядо не може да развали дисциплината. Най-важно за децата е да са обичани.

Спекулацията с чувствата на децата е най-жестока и погубваща

Тежко емоционално изнудване е да изграждаш личността на детето си чрез условна любов. „Ако имаш добър успех, ако си добър в детската градина, ще ти купя, ще те заведа, ще, ще...”. Така детето не се чувства достоен за обич човек. Когато порасне, се научава също да изнудва, да иска доказателства за своята ценност и за обичта към него. По-трудно се мотивира за действия и успехи, остава в пасивността и озлоблението от неувереността си. Може да стане от тираничен и изнудващ собствените си родители човек до бунтар, мазохистично унищожаващ себе си. Това е и най-краткият път към различни зависимости – алкохол, наркотици, хазарт.

Емоционалният рекет е като наркотик

Емоционалното изнудване е като паразит, който прораства във всички форми на човешките взаимоотношения. Случва се по-често, отколкото си даваме сметка. И веднъж започнал да използва тази формула, човек трудно вижда алтернатива. Не допуска, че хората могат да действат доброволно, да обичат свободно... Така кръгът се затваря. Това поведение е като наркотик, който създава тежка зависимост. И сред близки хора това паразитно отношение дава най-добри плодове. Първо между партньорите, после от родителите към децата и много скоро малките им го връщат. Безусловната любов е най-доброто, което един родител може да даде на детето си, а с нея – самочувствие, увереност и спокойствие. Децата са като огледалото – ако им се дава безусловна любов, те я отразяват. А условната любов се връща условно.

Текст: Феодорина Ляскова