Много майки, баби и детегледачки с малки деца срещам из кварталните градинки и площадки. Желанието им е да разхождат на въздух и слънце децата, които да се забавляват и да общуват помежду си. А в това време възрастните (макар и само част от тях “на възраст”) да пият кафе и да си говорят оживено. Разбира се, и да наглеждат палавниците...
Онова, което ми прави най-силно впечатление, е, че много от придружаващите малчуганите
изобщо не общуват с детето,
което водят
Най-често дамите активно разговарят помежду си, не се откъсват от мобилните си телефони или само от време на време отправят кратки императивни обръщения към детето: “Не там!”, “Върни му го!” (при заграбена чужда играчка), “Не ме прекъсвай!”...
Веднъж на опита ми да заговоря момиченце на около 1 годинка, което подканващо ми се усмихваше (типичен призив за контакт), неговата гледачка (не родна баба!) ме парира: “То още не говори!” Започнах да наблюдавам тази жена отстрани, тъй като явно не предразполагаше към диалог. Тя само разхождаше детето в количката или седеше на пейката, но изобщо не му говореше.
Втората година
е важен преходен период от бебешката възраст към ранното детство.
След като духне свещичката на тортата, вашето любимо малко съкровище прави първите си крачки. То все по-уверено ползва лъжичката, заиграва се с различни играчки, драска с молив... Неговата любознателност не знае граници – в този период е евристичната (откривателска) фаза на детското развитие. След 8-ия месец се изявява способността на детето да научава имена на познати хора, названия на животни и предмети около него (лампата, масата, котето...). И ако го упражняват, то може да ги открива и посочва. Едногодишното човече вече владее и малък запас от смислени думи (някои деца 2–3, други 4–5 и повече). За първите месеци на тази важна втора година е характерно
еднословното изразяване
С една-единствена дума детето може да изкаже и впечатление, и желание, и отрицателна емоция. То назовава обекти и действия, които най-силно го привличат. Каже ли “мама”, това може да означава, че я вижда, че я няма, че иска тя да го вземе на ръце... Движещите се превозни средства му правят силно впечатление и то ги назовава с “бу” (автомобил, камион, автобус...). Думите, чието значение детето научава (т.нар. пасивен речник), са два пъти повече от думите в активния речник (тези, които ползва осмислено). То усвоява много повече съществителни имена, отколкото глаголи. Това е така, защото все още не може само да действа достатъчно разнообразно и предимно наблюдава онова, което вършат възрастните. Предстои му да усъвършенства своите ръчни умения.
Докато детето на 1 год. 3 мес. научава поне 2–3 думи на седмица, на 1 ½ год. то вече усвоява по 10-ина думи. При речник 40–50 думи детето е
готово да направи
следващия важен скок
в своето речево развитие – да премине към двусловно изразяване. Ще го чуете да изговаря фрази като: “Дай (с)ок.” Появата на първото кратко изречение става в широки индивидуални възрастови граници: при някои деца на 1 год. 3 мес., при повечето на около 1 ½ год., но при други дори до 2 ½ год. Говорът на детето не е съвършен нито като произнасяне на отделните звуци (едни се заменят, други се изпускат), нито граматично. Поради краткостта на изразяването и ползването само на основните части на речта говорът се определя като телеграфен.
В края на втората година се появяват още две важни умения. Едното – детето започва да задава въпроси: къде, какво, кой... Другото – вместо да говори за себе си в трето лице – “Ники иска ко (мляко)”, то вече се самоопределя с местоимението аз. На тази възраст обаче не всички деца постигат двете умения.
Въз основа на описаното дотук могат да се направят и
някои изводи
Нормално проговарящото 2-годишно дете владее поне 200 думи (в някои случаи 300–400). Повечето деца вече могат да се изразяват с кратки изречения от 2–3 думи, които са съставени предимно от съществителни и местоимения (аз, мой...), наречия, прилагателни. На ваше запитване детето на 1 ½ год. може да ви отговори и нещо съвсем странно, но на 2 год. то вече отвръща адекватно на зададения въпрос с “да”, “не” или с друга дума. Осъзнало е как се води разговор между двама души. И нещо особено важно – показател за развиващото се мислене при малкия човек е непрестанното му желание да задава въпроси.
При различните деца говорното развитие протича със свои индивидуални особености, но обикновено при момчетата темпото е по-забавено. Около времето на прохождането детето се концентрира върху усвояването на това умение и понякога през този период временно говорните изяви се потискат. Ако началото на разбирането на речта е било в норма (от 8-ия до 12-ия месец), може да се очаква, че бъдещото речево развитие ще протича без сериозни проблеми.
Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог