Д-р Ежова съветва...

Как да възпитаме децата си, когато мама е строга, а татко е нейната противоположност? Когато една двойка реши да има деца, тя е отговорна да им осигури не само закрила, любов, внимание и добро детство, но също да им даде солидно възпитание. От психологична гледна точка възпитанието обхваща навиците, поведението, нравите и ценностите, които един човек трябва да развие и притежава, за да се превърне в уравновесена и здрава личност. Възпитанието е естествен процес, който родителите предават на своята рожба, и първите седем години от живота на детето са най-важни за неговото усвояване и интегриране.

В тази статия ще обърнем внимание на една специфична и често срещана ситуация – възпитанието на детето, когато родителите се позиционират по различен начин (единият е строг, а другият е неговата противоположност).

Защо възпитаваме децата си?

Както споменахме по-горе, възпитанието е естествен процес, който се задвижва и предава автоматично от родителя. Не съществуват нито точна дефиниция, нито формула за ,,перфектно възпитание’’. Това се дължи на културните разлики, националната принадлежност, разбиранията и манталитета на родителите, които провокират специфични виждания и концептуализации за живота и света. Именно оттам идват и различните мнения на родителите, които всички сте чували или срещали в социалните мрежи, например: ,, Ох, вижте как тя говори на детето си. Аз никога не бих му казала това’’ или ,,Боже, тя остави детето си само на площадката да удря другите деца’’ и т.н.

Ако няма точна дефиниция, има ценности и качества, които задължително трябва да предадете на детето си, за да може то да изгради своя характер.

Кои качества родителят трябва да предаде на своето дете в крехка възраст?

Граници

Когато детенцето стане на около две годинки, то започва да утвърждава личността си. Противопоставянето на изискванията на родителите и изричането на думата ,,Не!’’ са основни моменти, на които трябва да се обърне внимание. Тук се изисква родителят да бъде по-строг и да отстоява своята дума, но не и да наказва сурово рожбата си. „Строг” и „суров” са две различни понятия. Ако родителят позволява всичко на детето си с цел да избегне емоционален конфликт с него (плач, тръшкане вкъщи или на обществени места), то няма да да усвои границата като понятие. Когато порасне, може да си мисли, че всичко е позволено или хората са длъжни да отговарят положително на неговите изисквания. Това може потенциално да доведе до личностни или поведенчески проблеми, които да го затруднят в по-зряла възраст.

Авторитет

За да се избегнат подобни проблематики, родителите трябва винаги да са съгласни пред детето и да предоставят една и съща версия относно различните ситуации. Ако детето си даде сметка, че татко винаги позволява всичко, то ще се допитва до него. От една страна, това има негативен ефект върху уважението на детето към майката. От друга страна, това внушава на детето, че винаги има план Б, който е по-лесен и който прави всичко възможно. Липсата на забрана води до убеждение, че няма забранени поведения, което може да засили поемането на рискове в юношеска възраст, както и по-късно. Примерно юношата може да реши да кара кола без книжка, над ограниченията за скорост или да не спазва законите, действащи от дадена държава, и т.н.

Уважение

Различията в стила на възпитание между майката и таткото не само подронват авторитета на единия родител, но и пречат на детето да усвои уважението като качество. По този причина родителите трябва да уважават мнението си един на друг, за да може и детето да вземе този пример от тях.

Имитация

Не забравяйте, че детето изгражда своя характер, имитирайки своите майка и татко. По-късно идват учителката в училище, баба и дядо, братя и сестри, приятелите и т.н. Ако родителите не показват единност, хармония и не са добър пример за своето дете, има потенциален риск детето да възприеме по грешен начин различното поведение на възрастните. Например може да си помисли, че да прави каквото си поиска, без никаква граница, не е лошо нещо, защото мама и татко са го позволили. Това не само не е здравословно за него, но и може да породи конфликтни ситуации в детската гранина и училището, които изискват определен ред и дисциплина.

Запомнете:

  • Основните навици на детето се изграждат от най-крехка възраст до седмата година. Понякога е трудно да се ,,поправи’’ дадено грешно усвоено поведение.
  • Детенцето в крехка възраст ,,не говори’’, защото все още не е достатъчно развило своята реч, но чува, разбира и имитира.
  • Здравословните навици и поведения трябва да се предадат възможно най-рано.
  • Ако родителите имат различия спрямо възпитанието, тези различия не се дискутират в присъствие на детето. Винаги е възможен консенсус, който се представя на детето.
  • Усвояването на границите, уважението и авторитета са основни моменти, които не трябва да се пропускат.