Ревността е обичайно чувство за малкото дете, макар че обикновено го свързваме с емоциите на възрастните. Това чувство е зависимо в най-голяма степен от нуждата на всеки човек да бъде обичан. Може би защото в семейството получаваме най-голяма любов, именно в него много често се среща ревността. Как това чувство се изразява при детето?

То много често ревнува майка си от другите. Детето има своите основания за това. То е изцяло зависимо от грижите й, без тях и без нейната любов то е съвсем безпомощно. Случва се бащата да направи опит да прегърне майката, но детето яростно го отблъсва, иска да ги раздели. С времето, когато то стане по-голямо, ревността и действията, породени от нея, постепенно се изживяват. Стига родителите да не реагират прекалено емоционално и неподходящо в подобни ситуации. 3–4-годишните деца вече сами се отскубват от прегръдките на мама, ако тя е много настойчива. Те не разрешават и често да ги целуват. Не е необичайно, нито пък е ненормално, ако в по-ранните си години някои деца показват предпочитание главно към майка си или към баща си. Утвърдило се е мнението, че подобна привързаност е по-изразена към родителя от противоположния пол. Често детето дори заявява на мама или на татко: “Аз ще се оженя за теб!” В някои случаи възрастните се развеселяват от това изявление, в други – подобни приказки ги объркват. В случая най-добре е да кажете на детето спокойно: “Ти не можеш да се омъжиш за мен, защото аз съм ти майка и съм жена на татко. Но когото пораснеш, ще си намериш едно хубаво момиче и ще си направиш голяма сватба.” Пристрастията, които малките момиченца проявяват към баща си, а момченцата към майка си, всъщност им помагат по-лесно емоционално да се свързват с представителите на противоположния пол в бъдеще, т.е. когато дойде време неизбежно да навлязат в подобни взаимоотношения.


Среща се и друг вариант – когато са по-малки, момиченцата да са прекалено привързани към майка си. Едно например настояваше само мама да се грижи за него и отхвърляше всички други. (“Ти не можеш да го правиш така, както го прави мама...”) Друго пък не се откъсваше от майка си, следваше я навсякъде, подражаваше й. Това премина към 5-годишната възраст.
Стремежът към по-близки отношения с родителя от същия пол, обожествяването на мама или на татко служи за образец, за да се формира по-късно детето съответно като мъж или като жена. Често момченцата копират абсолютно точно всичко видяно в поведението и чуто от приказките на баща си. Едно 3-годишно момченце винаги очаква с нетърпение завръщането на татко си. Емоциите му са толкова силни, че дори майката се дразни. Тя споделя: “Аз го гледам и му треперя по цял ден, докато баща му постоянно не е вкъщи – той работи дори и в празник. Но щом се върне, те почти не се сещат за мен, аз оставам на заден план...”

Ревност се среща и между братята и сестрите. Това чувство е много обичайно особено след появата на новороденото бебе у дома. Събитието е разтърсващо за по-голямото дете. Съвсем естествено е то да бъде изместено на по-заден план. Особено ако разликата им е по-малка от 3 години. Установено е, че по-големите деца (над 4–5-годишна възраст) не са толкова ревниви. Причината за това е, че са станали по-самостоятелни и независими, имат свои интереси и занимания. А и за родителите им е много по-лесно да им обяснят защо се налага да отделят много повече време за новия член на семейството, да го обсипват с много грижи и внимание – бебето е толкова мъничко и безпомощно!
Намирайте начин да подчертавате пред по-голямото дете колко то вече е пораснало и станало по-умно. Казвайте му, че вие много разчитате на неговата помощ. Обикновено каката или баткото са горди, когато влизат в ролята на учители. Те с желание показват на малкото дете – братче или сестриче – как да говори, как да се храни, покровителстват го, защитават го. Помнете обаче, че всяко от децата се нуждае от внимание и обич, не допускайте то да се чувства незаслужено изоставено и пренебрегнато.

Ревността е близка до завистта. Ревността като болезнено изживяване възниква при децата и извън семейството. Това става, ако в обкръжението на детето има някое връстниче, което го превъзхожда с нещо, и особено ако всички възрастни и най-вече вие постоянно му се възхищавате. Детето ще чува: “Петьо е толкова умен, талантлив!” или: “Ели е най-хубавото момиченце!” Тогава е лесно у останалите деца да се появи враждебно, недоброжелателно отношение към Петьо и Ели. А към тези, които ги хвалят, детето затаява чувство на обида. В тези случаи по-добре е да се замислите за самочувствието на своето дете. Не подчертавайте постоянно неговите негативни страни, не критикувайте външността или характера му, не го наранявайте чрез сравненията с други. По-добре го стимулирайте да развива хубавите си заложби и умения, които има, да вярва повече в себе си и да чувства, че вие го подкрепяте и го харесвате такова, каквото е.
През ранното детство се срещат някои психични прояви, които тревожат родителите. Малкото дете съзрява – то постепенно се откъсва от опеката на възрастните, става по-уравновесено, учи се да се контролира, то вече има свои интереси, любими занимания и приятели. Така постепенно изживява някои чувства и прояви, които са ви безпокоили. Вие също ще му помогнете, като се запасите с търпение и реагирате достатъчно спокойно и тактично, когато това се наложи.