Живеем във време, през което доста сме се отдалечили от класическите, утвърдени (“старовремски”) представи за онова, което е присъщо на мъжа и на жената. Въпреки всичко неоспоримо, има някои интереси и черти, типични за двата пола. Те започват да се изявяват още през ранните години.


Американски психолози обобщават данните от 1500 проучвания върху психичните особености на момченцата и на момиченцата. Целта е била да се откроят и най-характерните за тях, и различията им.

И те наистина са се изявили особено ясно в
четири сфери
Говорно развитие. В 75% от случаите момиченцата проговарят по-рано. Впоследствие те по-бързо се научават да четат и да пишат. Те с по-голяма лекота усвояват чужди езици. При момиченцата по-рядко се наблюдават симптоми на заекване, мъчителен речеви проблем през детството.
Умения зрително да се ориентират в пространството. Тези умения са значително по-добри при момчетата. Те без особени затруднения си представят как може да се измени положението на някоя фигура или предмет. Обяснението е, че при тях особено добре функционира дясното мозъчно полукълбо, което допринася за успешната ориентация в пространството. Прави се интересна хипотеза – тези способности се предават предимно по майчина линия. От голямо значение обаче е и едно друго обстоятелство. Момченцата се интересуват и обичат да се занимават много повече с дейности, които развиват определени умения: подвижни игри със смяна на посоката, конструиране, сглобяване и пр.

Справяне с математически действия. Тези действия също по-лесно се удават на мъжкия пол. Момчетата имат по-големи успехи при решаването на по-сложни и от непознат тип задачи. Докато момичетата се чувстват уверени, когато решават задачи чрез прости аритметични действия или ако предварително достатъчно са се упражнявали. Тези данни са установени в 20 различни страни.
Склонност към физическа агресия. В тази сфера са установени най-явните различия. У момчетата тя е подчертано по-изразена. При това главно между тях самите, по-рядко към момичетата. Представителите на мъжкия пол често изпадат в конкурентни взаимоотношения – те си съперничат, борят се за надмощие, мерят силите си... По този начин засилват самочувствието си. Агресията обаче съвсем не е чужда и на момиченцата. Само че те използват словесната й форма – чрез нападки, осмиване, сплетничене, разпространяване на слухове една за друга... За съжаление в последно време сме свидетели как и момичета упражняват физическа агресия. При това те я насочват не само към връстници, но дори и към учителите си...
Отбелязват се и
други разлики
Руска психоложка съобщава интересни наблюдения за онова, което малките деца разкриват в своите рисунки. Момченцата обичат да изобразяват ракети, автомобили, оръжия, различни апарати, но много рядко себе си. Докато любими сюжети на момиченцата са цветя, дървета... и, разбира се, самите те като принцеси, с които се идентифицират.
Наложило се е и впечатлението, че през детските си години момиченцата са по-страхливи и предпазливи, докато момчетата често постъпват безразсъдно и все им се случват някакви инциденти, завършващи с физически травми. Жените са по-склонни да изразяват външно своите емоции, лесно леят сълзи, които ги облекчават. Те са и по-чувствителни към онова, което преживяват другите. Стремят се към компромиси, полагат усилия да потушават конфликтите. Момчетата не умеят, а и не желаят да показват своите емоции (“Бъди мъж!” – неизбежният съвет). Те се стремят към независимост и избягват да търсят чужда помощ.
На 2–3-годишна възраст малкото дете е разбрало, че е момче или момиче. А между 4 и 7 години то си е изяснило, че неговият пол е постоянен, без значение какво иска да стане или с какви дрехи е облечено. Децата отрано показват желание и предпочитание да играят с връстници от своя пол. Те реагират с присмех, дори гонят дете, което иска да се включи в игрите им с неприсъщи за него действия. Например момченце иска да участва в типично женски сюжет – с кукли и домакински дейности.
Всички описани различия между момчетата и момичетата са само една сборна характеристика на тяхната психика и на поведенческите им особености.
В действителност при всяко дете и възрастен се срещат
най-разнообразни комбинации
Има много утвърдили се жени архитекти, които успешно съчетават своя естетичен усет с добро пространствено мислене. А съвсем не са рядкост и емоционалните и сърдечни момченца. Те показват съчувствие и готовност за помощ – на семейството, на приятелите си. Познавам доста мъже педиатри (сега общопрактикуващи лекари), които се отнасят с голяма любов към своите пациенти. Родителите ги уважават и много често ги предпочитат пред жените от тази специалност.
Под чие влияние малкото дете си формира представа за образа на мъжа и на жената? За това какво то трябва да бъде, ако е момче или момиче.
Важна роля играят
биологичните предпоставки
Още през първите 2–3 месеца на бременността настъпва формирането на яйчниците и тестисите. Хормоните, които те започват да излъчват, влияят върху развитието не само на половите органи, но и на централната нервна система у плода.
В семейството още от най-ранната си възраст малкото дете вижда и копира моделите на мъжко и женско поведение
И двамата родители го стимулират към определени игри и занимания. С таткото ритат топка, борят се, мерят силите си, той учи момчето на технически умения, поощрява го да е смело и да успява. Мама учи момиченцето как да е красиво и на всякакви домакински дейности. Детето обаче вижда и как мъжът, т.е. таткото, се отнася към жената (мама, баба...) – грубо или с нежност, уважение, внимание. Първообразът винаги е у дома. Момчета, на които бащата липсва, защото не живее с тях и почти не го виждат, често се сближават с някой познат батко или чичо. Те го обожават, радват му се, търсят го... По-големите братя и сестри у дома също играят ролята на образец за подрастващите.
Връстниците от улицата и училището неизбежно също силно повлияват представите на момчето и на момичето, техните вкусове и идеали за пола им. За добро, но често пъти и за зло. Особено податливи на негативни въздействия и изкривено формиране са децата на непълни или с лош психоклимат семейства. Там, където те не виждат нормалното, естествено изпълнение на родителските роли.
И филми, и телевизионни предавания, добри или разтоварващи, постоянно влияят върху представите на всяко дете за неговия и за противоположния пол. Има родители, които отговорно контролират онова, което гледа малкото им дете. Но други се отнасят към това напълно безхаберно.
В XXI в. много от професиите са достъпни както за мъже, така и за жени. И двата пола често изпълняват домакински дейности, без строго разпределение според класическите роли. От това следва, че и децата е нужно да усвояват различни, неприсъщи на техния пол функции. Нищо лошо няма, ако мъжът е овладял майсторството в готвенето. Или живо се интересува от литература, посветена на грижите за бебето и малкото дете, присъства на консултациите при педиатъра. Едно 11-годишно нежно и красиво момиченце наскоро ми призна, че мечтае да стане космонавт...
Колкото повече умения усвоява днес детето, толкова по-добре и самоуверено ще се адаптира към житейските изисквания в бъдеще. Днес ние дори не можем да си представим какви нови професии ще се появят – след 50 години например.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог