Малката Йоана, със зачервено от плач лице, не спира да се бори със… столчето за кола. Тя ненавижда да е вързана с ужасните колани за детската седалка и не спира бурно да демонстрира протеста си. Майката бързо отбива вдясно от пътя. Откопчава разплаканото дете и му разрешава да се вози на задната седалка без предпазен колан. Жената знае, че така пътуването не е безопасно. Но не може и минутка повече да издържа сърцераздирателния рев на дъщеря си.
„Мога да искам!”
Йоана е на две години и е напълно нормално дете – импулсивно, инатливо, майстор на тръшкането на публични места. Фактът, че през погледа й светът се върти около нея и около желанията й, не е въпрос на лошо възпитание или на лош характер, а е просто фаза от детското развитие. Защото именно сега Йоана открива нещо много важно – че е личност със собствена воля. И може сама да се бори и да отстоява онова, което е важно за нея. За това се е погрижила природата. Преди хилядолетия силният плач е бил въпрос на оцеляване за детето. Тази реакция е характерна за възрастта, в която детето вече може да се придвижва само, но все още не е способно да се грижи за себе си.
Теория на разглезването
Десетилетия наред да отстъпиш пред плача на бебе, е било признак на слабост. Да бъдеш последователен в твърдостта си на всяка цена – това е била препоръката на много педагози към младите семейства. Днес все повече родители са убедени, че бебето не може да бъде разглезено чрез прекалено много любов. След първия рожден ден на малчугана трябва да сте наясно, че всяка негова сълза заслужава утеха, но не зад всяка сълза се крие нужда, която е задължително да се удовлетвори. Немислимо е да не утешите 3-месечното си бебе, което плаче, но не и да разрешите на 3-годишния си син да гледа телевизия до късно. „Разглезеното дете получава много от онова, което иска, и малко от това, от което се нуждае”, предупреждава известният датски експерт по детското развитие Йеспер Юл.
Последователността внушава сигурност
Кои са изводите за конкретния случай с Йоана и нейната майка? Сигурно е, че малкото момиче изпитва искрено разочарование и гняв – коланите на детските столчета не се харесват на много деца. Идеята да игнорирате плача на малчугана не е добра. Но в този случай не е правилна и пълната капитулация пред волята на детето. Вместо това отбийте колата от пътя и направете кратка почивка, през която детето да се разходи. Обяснете му защо се налага да бъде закопчано с колан и когато то трябва да се качи в автомобила, дори и сълзите отново да бликнат, сложете го в столчето и го закопчайте. Несъмнено трудно е да сте едновременно разбиращи и принципни. Понякога обаче вашата последователност е особено важна за детето. Освен за безопасността на малчугана, става дума и зачувството на сигурност, което му внушавате. Мисълта, че не се оставяте да бъдете пресирани както от него, така и от външни обстоятелства, го кара да се чувства защитено. То често долавя колебанията на мама и татко, дори техния страх от потенциален следващ изблик на гнева му. Затова покажете, че разбирате желанията му, но има „правила на играта”, които не могат да се променят…
„9 месеца“
