Без да искам!

Щом в дома ви има малчуган, подгответе се, че често ще се случват пакости и бели. Не го преживявайте драматично.



Какво има вътре?
Дистанционното за телевизора е в ръцете на малкия изследовател. Бързо трябва да се разбере какво има вътре в него. Достатъчно е да се хвърли по-силно на пода и хоп... „кутията” се разтваря. Следва леко разочарование – от нея не излизат някакви странни същества, а се търкулват две батерии...


Любопитството е учебникът на малките. Стремежът им да опознават света е неудържим – всичко се подлага на оглеждане, след това и на по-детайлно проучване. Няма безинтересни вещи. Действията на детето в тази посока не биха били застрашителни, ако някои експерименти не завършваха с провал, например счупването на камерата към компютъра. В такъв момент родителят трудно сдържа гнева си. Първата реакция е да плесне малкия злодей. Не го правете! Запазете самообладание. Помислете си – детето не е постъпило лошо, защото е искало да ви ядоса. То още не знае, че компютърът е вашето второ Аз.

Ако искате да ограничите възможните щети, може да помогне само едно – дръжте на недостъпни за детето места по-ценните си вещи.


Тежи ми!
Мама слага масата за вечеря. Този път иска да включи в подготовката и малкия Сашко като помощник. Възлага му да поеме буркана с лютеницата и да го постави на масата. Момчето е готово, но кой знае как в последния момент бурканът се изплъзва от ръцете му и лютеницата се разлива върху ленената покривка... И понеже това не е телевизионна реклама за „най-новия” прах за пране, мама не засиява, ами започва да се кара на виновника. Момчето е искало да направи нещо добро, но се е провалило и това му причинява болка. В този момент най-добрата реакция е мама да го утеши.

Малките не могат да преценяват възможностите си. Това обаче е задача на родителите –  какво може и какво още не може детето? Не обезкуражавайте детето си с изрази като „Излишно е да се мъчиш, няма да успееш!" или „Не разбираш ли, че не можеш да го направиш!"

Не иска-а-ам!
„Не разрешавам", отсича строго мама, „няма повече шоколад." „Прибирай играчките, защото излизаме", призовава татко. Когато чуе подобни реплики, детето пуска в ход сълзи и своето „Не иска-ам!”. И се тръшва на пода или пък започва яростно да разхвърля играчките около себе си.

Малчуганът постоянно се сблъсква с ограниченията, които родителите и близките му поставят пред него. Не му е лесно да живее сред толкова много забрани и чрез гнева си той показва колко е отчаян, защото е безпомощен. В такива ситуации родителите също могат да изпаднат в отчаяние. Най-добрият подход обаче е да проявявате съчувствие. След пристъпа детето има нужда от утеха и подкрепа. То иска бързо да му покажете, че продължава да е любимецът на мама и татко и сте готови поне да се вслушате в негодуванието му.

Разбира се, това не означава да разрешавате на малкото си съкровище, когато е гневно, да върши бели и да чупи предмети. Ще му дадете полезен урок, ако със спокоен тон го помолите да събере всичко разхвърляно из стаята или ако отнемете за известно време някоя от любимите му играчки.

И аз мога
Да може колкото татко, да е сръчно като мама – детето обича да подражава на родителите си и му е приятно, когато те му помагат да се справя. Това стимулира развитието му, но не винаги мама и татко са възхитени от „постиженията” му, които трябва да изтърпят. Например, когато видите как тригодишната ви дъщеря избърсва разлятата супа по пода с фланелката си... Ако й се скарате, тя ще разбере, че е сгрешила. Все пак не забравяйте, че на тази възраст детето трудно прави разлика между парцала, с който миете, и дрехите, с които се обличате.

В подобна ситуация пак най-добре е да запазите хладнокръвие. Вземете една стара кърпа и покажете на дъщеря си как се бърше изцапаното. Чрез това действие ще дадете добър урок, хем ще охладите яда си. Много важно е да поощрявате стремежа на детето към подражателство. Когато то помага, автоматично се учи да пази вещите, а това е крачка в еволюцията му.

Мамо, виж...
За малките вниманието е толкова важно, колкото са игрите и яденето. Ако то им липсва, недоволстват. Когато детето е готово да направи беля, за да му се обърне внимание, крайно време е мама да остави всичко друго и да оцени постигнатото от малчугана. А още по-добре е самокритично да прецени дали отделя достатъчно време за детето си и кое е по-важно – къщата да блести от чистота или то да сияе от радост... 

“9 месеца“