Вашето съкровище тъкмо е проходило и вече няма търпение да запретне ръкави и да се захване с отговорни задачи. Иска да пусне прахосмукачката вместо вас или да полее цветята в саксиите, като упорито се мъчи да вдигне тежката лейка. Често родителите пресичат още в зародиш детския ентусиазъм за извършване на „големи дела” с припрени реплики от рода на „Не можеш, още си малък!” или „Не се прави така! Дай на мен, че нямам време!”
Според Анна Валгрен – експерт № 1 на Швеция по въпросите на детското възпитание, от най-ранната си възраст детето изпитва нужда да върши нещо значимо в полза на цялото семейство. „Децата искат да усещат, че семейството се нуждае от тях, че фамилният отбор ще „закъса” без тяхната спасителна намеса. Защото от съвсем малък човек изпитва удовлетворение, когато прави нещо за другия”, казва шведската психоложка.
Съветът й е да възлагате на детето си дребни задачи, съответстващи на характерните за възрастта му умения. „Колкото по-рано, толкова по-добре. Родителите могат да поставят задачи дори на 6-месечното си бебе. Оставяме ли децата само да си играят, лишаваме ги от реален поглед върху света”, категорична е Анна Валгрен. Тя обаче предупреждава, че в този случай каквато и да била принуда не върши никаква работа. Положителният ефект идва, когато помолите детето за съдействие. Също така важно е не просто да му възложите да направи нещо само, но и да му покажете колко много изпълнената задача ви е помогнала.
Ето и някои умения и задачи, които са подходящи за детето между 1 и 3 години…
От 10 месеца до 2 години
Ти вече можеш
Да вземеш нова пелена от плика и да я занесеш на мама.
Да заспиваш без биберон.
Да помагаш на мама, докато те облича.
Да се храниш без чужда помощ (с лъжица – ако си на 16 месеца, а след 20 месеца – и с вилица).
Да пиеш от чаша без чужда помощ.
Да оставяш мама или татко да отидат сами до тоалетната.
У дома можеш
Да подадеш дюбелите на татко, за да сглоби гардероба.
Да „изтъркаш” с гъба ваната.
Да „преметеш” двора на вилата.
Да изваждаш продуктите от пазарската чанта и да ги подаваш на мама.
В кухнята можеш
Да пуснеш обелените картофи в тенджерата със студена вода.
Да разбъркаш ягодите в десерта с кисело мляко.
Да прибереш пластмасовите купи в шкафа.
Навън можеш
Да полееш с малката лейка ябълковото дърво на двора.
Да струпаш на купчина съчки за огъня, който ще направи татко.
Да събереш кестени за украса вкъщи.
Да прибереш играчките си от пясъчника в торбата на количката.
От 2 до 3 години
Ти вече можеш
Да избереш между два тоалета кой да облечеш.
Да кажеш, а не само да покажеш какво искаш.
Да закопчаваш обувките си (тези, които са с лепяща се лента).
Да обуваш панталоните си (поне до нивото на пелените).
Да облечеш без чужда помощ блузката или пуловера си.
У дома можеш
Да дадеш съвет на мама кои обувки да обуе.
Да помагаш при сервирането на масата.
Да занесеш след ядене чинийката си до мивката.
Да прибереш играчките си по местата им.
Да прибереш обувките си на мястото им.
В кухнята можеш
Да счупиш яйцата за сладкиша, ако не се налага да се отделят жълтъците от белтъците.
Да измиеш краставиците за салатата.
Да отвориш пакетче с бонбони.
Навън можеш
Да ходиш, а не да те возят в количка.
Да помагаш на дядо при засяване на зеленчуците в градината.
Да набереш букет от горски цветя за мама.
Да събираш плодове от земята.
Да дадеш знак на татко, че светофарът вече показва зелено.
Да сложиш храна в паничката на домашната котка.
Да помагаш на татко при миенето на колата.
Да изкачваш стълбите, без да те носят.
Да избереш място за игра между две възможности – в парка или в близката градинка.
Дора Ангелова
психолог
