Единият родител казва „не“, другият - „добре, но само този път“. Единият поставя граница, другият я отменя. Позната картина в много семейства, особено когато умората, различните възгледи за възпитанието и ежедневният хаос вземат превес. Но за детето тези малки разминавания невинаги са малки - те могат да превърнат правилата в нещо непредвидимо и да създадат несигурност там, където то има най-голяма нужда от стабилност. Как родителите могат да останат екип, без непременно винаги да са на едно мнение, и какво да правят, когато напрежението вече е високо? Практични насоки дава психологът и гост-лектор на „9 месеца“ Васимира Марковска.
В дългогодишната си работа с деца и семейства съм забелязала, че родителите често се фокусират върху намирането на „перфектните“ техники за възпитание, без да осъзнават, че най-мощният инструмент в техния арсенал е съгласуваността и единството. Когато майката и бащата действат като екип, те създават предвидима и безопасна среда. Когато не го правят, произтичащата от това непоследователност може да доведе до детска тревожност, поведенческо „разделяне“ и родителско прегаряне (бърнаут). Като специалист, моят съвет винаги е следният - изградете единна стратегия. Вие сте екип и емоционалната стабилност на Вашето дете зависи от силата на това партньорство.
Защо е важно да бъдем екип като родители
Децата са като малки учени - те постоянно тестват средата, за да видят как работи. Ако мама каже „не“, но татко каже „да“, детето научава, че правилата са плаващи. Те не са универсални с цел безопасност или изграждане на ценности - те зависят от това кой ги налага.
Единните и устойчиви граници и правила спомагат за:
• намаляване на тревожността - последователните граници действат като „ограда“ около детска площадка. Когато оградата е здрава, детето се чувства в безопасност да играе. Ако оградата се мести всеки ден, детето изразходва енергията си за тестване на периметъра, вместо да вложи тази енергия в игри и учене.
• предотвратяване на конфликти - когато майката и бащата открито изявяват несъгласието помежду си, децата естествено се научават да използват това в своя полза, а понякога дори и срещу самите родители. Това не е защото детето е „лошо“, а защото то се опитва да се ориентира и оцелее в една непоследователна система.
• моделиране на уважение - чрез собственото си поведение родителите учат детето си как да се справя с разногласията. Когато различията се разрешават насаме, това носи посланието, че здравите взаимоотношения се изграждат върху взаимно уважение.
Как да изградите единна стратегия с другия родител?
Тъй като нуждите и изискванията на детето и средата се променят динамично, изграждането на стратегия не е еднократно събитие, а е непрекъснат диалог. Ето няколко практични начини да се постигне съгласие:
• „съд при закрити врата“ – изяснете разногласията си насаме. Ако не сте съгласни с решение, което е взел партньорът Ви, изчакайте детето да си легне, за да го обсъдите. Пред детето правилото е: подкрепете решението в момента, оценете го по-късно.
• пауза за обсъждане – ако детето Ви поиска нещо и не сте сигурни дали е позволено, използвайте фразата: „Да видим какво мисли мама/татко по въпроса.“ Това поставя ситуацията на пауза, предотвратява търсенето на отговори и показва на детето, че сте в постоянна комуникация.
• „правилото на трите“ – седнете и се споразумейте за три неподлежащи на обсъждане правила (напр. време за лягане, без удряне, ограничен прием на захар). За всичко останало можете да си позволите да бъдете гъвкави, но тези три са „Семейният закон“, който и двамата родители трябва да прилагат еднакво.
• методът „Водещ-Подкрепящ“ – единият родител поема инициативата (Водещ), а другият се включва в негова подкрепа (Подкрепящ), без да подкопава авторитета му. Ако влезете в стаята и партньорът Ви вече е поел инициатива за справяне със ситуацията, Вашата задача е да го подкрепите незабавно, дори и да бихте постъпили по различен от него начин.
"Мързеливото" родителство – философията, която учи детето на самостоятелност
Овладяване на емоциите в „критични“ ситуации
Родителството само по себе си е изтощително и дори най-търпеливият родител има „точката на пречупване“. Тук екипната динамика се превръща буквално в спасител.
• предаване на щафетата – ако забележите, че партньорът Ви губи самообладание, не го критикувайте. Вместо това използвайте дискретен физически или словесен знак. Леко докосване по рамото или реплика като: „Аз поемам оттук, защо не си вземеш пет минути почивка?“, позволява на изтощения родител да се отдръпне и да се успокои.
• сигналът „Жълта светлина“ – създайте кодова дума или прост жест (например поставяне на ръка върху плота), с който да сигнализирате на партньора си: „На ръба на силите си съм и имам нужда ти да поемеш нещата.“
• корекция чрез „Единен фронт“ – ако единият родител започне да „прекалява с наказанието“, защото е ядосан, другият родител не трябва да казва „Прекалено си груб/а“. Вместо това кажете: „Мисля, че за момента стана ясно какво искаме да кажем, нека отидем в кухнята и да обсъдим следващата стъпка.“ Това запазва достойнството на родителя, като същевременно защитава детето.
Детство на колела - "пътна карта" на детските превозни средства
Факторът „Баба и дядо“
В много семейства бабите и дядовците са огромна част от живота на детето, но те могат да бъдат и причина за „подронване на единството“. Когато баба и дядо глезят детето или пренебрегват Вашите правилата, това може да се усети като предателство.
• Изразяване в „ние“ форма – когато се разговаряте с бабата и дядото, винаги използвайте „ние“ форма. Вместо „Аз не искам той да яде бонбони“, кажете „Ние като семейство решихме, че той няма да яде бонбони преди вечеря“. За тях ще е много по-трудно да спорят с екип, отколкото с един „претенциозен“ родител.
• Правилото за „Основната връзка“ – обикновено всеки родител трябва да води „трудни разговори“ със собствените си родители. Това предотвратява напрежението между „зет/снаха“ и „тъща/свекърва“ и гарантира, че посланието ще бъде чуто с правилния тон.
• Изключението „къщата на баба“ – за да запазите мира, договорете се кои правила можете да пренебрегнете в къщата на баба и дядо. Ако детето знае, че „у баба се стои до късно, но у дома спазваме нашите правилата“, то може да се научи да прави разлика между двете среди, без родителите да губят авторитет.
Като психолог често напомням на своите клиенти: „Вашите взаимоотношения са подът, по който ходи детето Ви.“ Ако този под е здрав и равен, детето може да гледа нагоре и да изследва света с увереност. Ако подът е напукан или неравен, защото родителите не работят в екип, детето прекарва цялото си време, гледайки в краката си с тревога за това кога земята под него може да се измести отново.
КАЛКУЛАТОР ЗА ЦВЕТА НА ОЧИТЕ НА БЕБЕТО
Когато говорите с партньора си, изграждате единна стратегия и се подкрепяте взаимно, Вие не само улеснявате родителството за себе си – Вие давате на детето си най-големия психологически дар: стабилен, предвидим и любящ дом.
Автор: Васимира Марковска
За автора:
Васимира Марковска е психолог, сексолог и хипнотерапевт с над 10 години професионален опит. Работи в Пловдив с деца (0+ г.), подрастващи, възрастни и двойки. Специализира в подкрепата при лични, семейни и професионални трудности – родителство, следродилна депресия, бърнаут, училищна адаптация, сексуални и партньорски предизвикателства. Завършила е бакалавърска степен по психология и магистратура „Приложна психология“, има допълнителна квалификация по сексология и множество сертификати за психодиагностика и терапевтични методи. Работи с класически и съвременни подходи – хипноза, арт терапии и групови сензорни занимания. Подходът ѝ е човечен, внимателен и ориентиран към дългосрочна промяна и вътрешен баланс.
.jpg)
.jpg)
