Възпитанието на децата е общ проект. Означава ли това, че най-добре е майката и бащата да нямат разногласия по темата? Няма да го постигнат, а и не трябва. Големият шанс е, че всеки от тях носи собствения си опит от детството.


Мама и татко отново са във вихъра на спора. Таткото смята, че боричкането на синовете е напълно нормално. Според него така правят всички момчета. Мама пък не намира нищо добро в това да поканиш най-добрия си приятел от детската градина и да се сбиеш с него. Таткото обаче твърди, че боят е само игра.

Блъскане, мятане на възглавници из стаята – да са само игра? На мама всичко това й напомня сцени от филма за Рамбо. Какво ли биха правили момчетата, ако наистина се скарат?
Майка споделя, че открай време с мъжа си са харесвали едни и същи филми и книги, споразумявали са се без спорове за отпуските, подкрепяли са една и съща политическа партия.

След време един след друг се родили двамата им синове. По всички въпроси мненията на родителите продължили да не се различават. Щом обаче опирало до някакъв въпрос за децата, изведнъж двамата се чувствали като пришълци от две различни планети.

Спорт или музика? Все едно е
Според американския семеен терапевт Джон Грей мъжете идват от Марс, а жените от Венера. Явно от тези планети са наблюдавали момчетата си и нашите герои.
Игри? За майката това са дървените кубчета, които като малко момиче с приятелката си е подреждала според картинките им, разходките с куклите, оцветяването на рисунките в детските книжки. За мъжа й блъсканицата на синовете на пясъчника в градината не е нищо повече от това, което самият той е правил като дете по време на битките между ковбоите и индианците.
Да си майка, да си баща – това е опит, който те кара да си спомняш много неща. Около младите родители кръжат винаги две планети, свързани с различните им преживявания през детството.
Възможно е едната планета да е била примерно семейство с три дъщери, които е трябвало учтиво да поздравяват съседите и да участват във всички роднински празници. На другата планета може би майката е оставяла единствения си син на грижите на бабата и дядото, докато е кръстосвала с месеци например из Индия с хипита.
В едното семейство в съботните вечери всички са хапвали сандвичи, преди да седнат пред телевизора за спортното предаване, в другото са слушали Брамс след вечеря. Единият от днешните родители е можел да играе колкото иска вечер, докато другият е трябвало да си ляга с кокошките. Единият е бил самостоятелно дете, а другият е бил свръхпротектиран от майка си.

Двойките гледат напред, родителите – и назад
Когато партньорите очакват дете, едва ли разговарят за тези разлики. Възможно е миналият опит да се споменава само като анекдот. Какво би означавало всичко това за живота със собственото дете, повечето двойки изобщо не обсъждат.
След това се появява бебето – и с него чувството на огромно щастие. Проучвания обаче показват, че не всяка двойка се справя с предизвикателствата на родителството така, както е очаквала. Сред причините са различните представи за възпитанието на децата.
В живота с деца е необходимо непрекъснато пренастройване. Налага се да се избират решения за подхода.
 Трябва ли детето да се възпитава с отстъпчивост или по строги принципни правила?
 Трябва ли то да е емоционалният център на семейството или партньорът е по-важен?
 Искате ли детето ви да обръща внимание на чистотата и реда или искате то да е дете на природата, което влиза вкъщи с мръсни крака?
 Искате ли да бъдете семейство с много приятели и познати или самите вие сте си достатъчни?
 Важни ли са за вас успехът и високите оценки или смятате, че щастието зависи от други неща?
Много от тези въпроси не могат да получат точен отговор. Когато обаче са засегнати двама души, те трябва да разговарят по тях и понякога да търсят компромис. В противен случай може да се стигне до скандал при най-малкия повод.

Голямата любов може да има две лица
При това най-често не става въпрос за това кой е прав или за власт. А за това, че всеки иска най-доброто за детето си. Ето защо майката и бащата са готови да спорят. Когато това се осъзнае и от двамата, различията не са толкова натоварващи за отношенията между тях. Тогава се осъзнава, че те дори могат да обогатят партньорството, защото всеки е убеден, че другият обича детето, но го показва по различен начин.
Когато се изясни кой каква позиция застъпва, родителите могат да си разпределят възпитанието. Ако за майката е важно детето да бъде стимулирано и да учи, тя се грижи за ранното му музикално възпитание например. Бащата пък има по-здрави нерви за рамбовските игри на детската площадка. Затова той ще придружава детето там.

Важно ли е и двамата да гледат в една посока?
За децата на описаното в началото семейство сигурно е добре, че бащата понякога се противопоставя на женските преценки на майката. По този начин той й дава възможност да прозре особеностите на малките момчета. Предизвиква я да приеме радостта им да се движат, да мерят силите си, да следват примера на суперсмелите мъже – всичко онова, което не се побира в представите й от някогашния й момичешки свят.

Дискусиите радват децата
От друга страна, в живота на родителите не трябва да има толкова много разногласия, че между тях да се образува цепнатина.
Децата не бива да попадат в конфликти, в които да са принудени да вземат страната на мама или на татко. Колкото и различни да са мненията на родителите по някои въпроси, в основното те не бива да се различават – децата не трябва да се страхуват нито от тях, нито от други хора и да бъдат уверени, че когато им е трудно, винаги могат да се обърнат към мама или татко за помощ и разбиране.
Споровете между родителите обикновено не натоварват децата. Най-често те ги схващат като обсъждане на някакъв важен въпрос. Някои дори споделят, че в такива случаи са се чувствали значими и пораснали.

Соня Найденова
психолог