Не е лошо, че от време на време детето Ви се страхува. За да се развива правилно, добре е да познава страха и да се научи да го преодолява.


Петьо спира изведнъж, обръща се назад със зачервено лице и изпитва ужасен страх. Той е искал само да изпревари малко останалите деца от групата, но не е очаквал, че те ще останат толкова далеч и едва ще ги вижда.

Тригодишният палавник чувства как страхът се надига до гърлото му. И все пак в тази ситуация има нещо вълнуващо – да се осмели ли да притича до следващия ъгъл? Тогава децата изобщо няма да го виждат. В следващия момент той вече тича, после се спира и си обещава, че следващият ъгъл ще е последната му цел. Коленете му треперят, сърцето му бие лудо, въздухът едва му стига. Човек може да си помисли, че му е лошо. Ако не беше блясъкът в очите му. Блясъкът от удоволствието!

Живот без страх? В никакъв случай!
Страх и удоволствие – при децата тези две чувства са тясно свързани. Отново и отново те изпробват себе си до точката, в която напрежението едвам се издържа. На катерушката, на влакчето на ужасите, при игрите на тъмно. В последната секунда палавниците спират и се наслаждават на чувството за облекчение.


За родителите обаче страхът и удоволствието са взаимноизключващи се понятия. Удоволствието е добре дошло, но страхът е чувство, което те биха искали да прогонят от живота си. Порастване без страх обаче не съществува. Не може да премахнете всички препятствия пред детето си. То разузнава света по свой начин: Дали лекарят ще ме боцне? Какво ли ще стане, ако някой тигър влезе през прозореца? Ами ако мама не дойде да ме вземе от детската градина?
Такива мисли са нормални и необходими, защото мъничето се нуждае и от страхове. Не от натраплив ужас, който владее мислите му от сутрин до вечер, а от съвсем конкретни дребни безпокойства.

Хронология на страха
Природата се е погрижила да вгради бариери срещу страха във всеки започващ човешки живот. Страхът на осеммесечните. Фазата на страх от непознати изглежда на родителите като крачка назад, но всъщност тя е важен етап от развитието на детето. През първите месеци от живота бебето изгражда вътрешни образи на всички познати от своето обкръжение. На 7–8 месеца кърмачето е в състояние да различава познатото от непознатото. Изведнъж чуждите лица започват да го плашат. Но зад страха от непознати винаги се крие и малко любопитство. Това чувство бързо надделява, ако сближаването се осъществи бавно и внимателно.
Страх от тъмнината. От втората година малките осъзнават, че са самостоятелни същества и не са едно цяло с мама и татко. Особено нощем те се чувстват самотни и изоставени. Към това се прибавя страхът от неизвестното – нощта изглежда заплашително, защото нищо не се вижда. Собствените чувства и безпокойства вземат връх, в тъмното няма възможност за отвличане на вниманието и не е чудно, че много деца всяка нощ притичват в спалнята на мама и татко, за да потърсят закрила.
Страх от раздяла. Той е особено изявен между 1 ½ и 3 години. В тази възраст привързаността към родителите още е много силна, детето се чувства несигурно, ако мама и татко не са близо до него. Уверенията, че скоро ще се върнат, не винаги имат ефект. Много бавно малките започват да проумяват причинните и времевите връзки. Нужни са време и такт, за да може детето да преодолее страха си от непознатата детегледачка.
При първата раздяла в детската градина някои деца изглеждат спокойни, което съвсем не означава, че изпитват по-малък стрес от онези, които дават воля на плача си. Ако малкото проявява болката си от раздялата, не е защото не може да я понесе, а по-скоро защото осъзнава предизвикателството, с което трябва да се справи.

Закрила, но не свръхпротекция
Трудна задача за родителите – от една страна, трябва да проявявате разбиране към безпокойството на детето и да го уверявате, че може да разчита на вас. От друга страна, нужно е да му покажете, че не винаги можете да му помагате, понякога то трябва да се справя само.
В никакъв случай не бива да се поддавате на изкушението да омаловажавате проблема със съвета: "Няма нужда да се страхуваш!" Как тогава детето ще се научи да се справя с трудностите, щом искате да го убедите, че те в действителност не съществуват? Само който разпознава проблема, може да се научи да го преодолява.