Няма трудни деца, има обаче трудно поведение. Какво помага на малчуганите да го преодолеят и да се разбират по-добре с останалите?
Сърцето на мама бие силно, тя хвърля нервни погледи към детската площадка. Там едно момиченце седи на пързалката, другите деца играят на пясъчника. Тя наблюдава със страх как синът й се приближава към децата – дали този път ще успее? Дали останалите ще го приемат да играе с тях?


Родителите искат детето им с радост да играе с другите и да се харесва от всички. Те трудно понасят, когато това не се получава.
Защо точно нейният син се оказва аутсайдер?
Защо е дете, което прави пакости, не може да се включи в групата и настройва останалите срещу себе си?

Още в яслите Митко създава проблеми. На 1 ½ год. той се мъчи да замеря децата с топка, блъска прохождащите и миролюбиво играещите.
Днес обаче той е на осем години, играе футбол и се е научил да се съобразява с останалите. Заслугата е и на родителите му, които винаги са го наблюдавали и са му помагали.
В детската градина повечето от учителките не харесват Митко, защото с него им е трудно. Родителите му непрекъснато слушат оплаквания от него. Единствено една от учителките се старае да го разбере, разговаря постоянно с родителите му, за да установи заедно с тях защо момчето се държи така лошо с останалите деца.
Тригодишният Митко е голямо, тежко момче с много сила и енергия, които не знае как да я изразходва. Когато иска да играе с някое дете, той се втурва към него и всичко се обръща с краката нагоре.

При игра на криеница се хвърля към криещия се, щом го намери. Особена слабост има към слабичката Юлия, която възприема непохватните му опити да я прегърне като заплаха от удушаване.
Според опитната педагожка от детска градина Монтесори Ингеборг Бекер–Текстор няма трудни деца. Първо трябва да се свали това обвинение от детето и после да се търсят обстоятелствата
които му пречат да се разбира добре с останалите.

Митко просто не може да разбере, че силата му се възприема като заплаха от останалите деца. Той не осъзнава кое е грешно в поведението му, но знае, че другите деца го избягват и не искат да играят с него. Затова той се опитва да прави още повече неща, които умее – влага повече сила, приказва повече, лудува по-необуздано. В резултат другите все повече не желаят да играят с него.
Един затворен кръг, който тези деца не могат сами да разкъсат. Мама и татко първи трябва да помогнат. Но и останалите – другите родители, учителките в градината – също имат важна роля. Установено е, че децата, които са обявени за трудни, се държат съответно на представите за тях. Ингеборг Бекер–Текстор съветва да се разкрият причините за трудното поведение и да се работи активно върху тях. Проучване, ръководено от нея, показва, че причините могат да са най-различни.

 Тригодишно момче разваля играчките на другите деца. Чрез непрекъснато наблюдение и активна намеса при различни ситуации проблемът до голяма степен е отстранен.
 Дете души останалите, като ги стиска за врата. Чрез сътрудничество с родителите честото гледане на телевизия, откъдето се черпят антимодели на поведение, се преустановява.
 Трето дете се включва трудно в групата и пречи при почти всяко занимание. Чрез повече обич и внимание се постига успех.

Проблемите могат да се преодолеят и с показване на алтернативно поведение, но и с много любов и отдаденост. Любовта обаче не бива да води до това да се пренебрегва или да се оправдава трудното поведение. Родителите често са склонни да постъпват именно така с аргумента, че
и други деца се държат лошо.

Малките палавници не печелят от това. Мама и татко трябва да анализират защо детето им се държи по този начин и да му помагат да се промени.
На силния Митко вкъщи и в детската градина често се напомня, че притежава много сила и трябва да внимава. Татко му показва как може сам да се спре при лудориите. Така Митко постепенно привиква да дозира силата си.

Майка му установява, че среща повече разбиране, отколкото е очаквала. По-големи деца с удоволствие се надбягват с Митко и се хвалят задъхани, че са успели да го надбягат. Бащата на по-голямо момче го вика да играе футбол със сина му. Митко се радва и става все по-миролюбив. А майка му го придружава с все по-голямо желание на детската площадка, без да получава сърцебиене.

Павлина Желева
психолог