Ако опознаете детето си, в значителна степен това би ви улеснило да го разбирате, докато расте и се променя. За да не се изненадвате обаче, нужна ви е предварителна подготовка. Не само като наблюдавате друго дете около вас – което и да е то. Ваше или не, то върви по свой различен път, ще има други особености. Добре ще е и ако четете повече. Сега поне младите родители имат богат избор.


Предлагам ви една класификация на детското поведение във времето. Всяко дете преминава през

три задължителни етапа
които характеризират неговите взаимоотношения с възрастните.
Първи етап. Той обхваща ранната възраст до 3–4 години. Време, през което детето се противопоставя на вашите изисквания, защото започва да се самоутвърждава, да доказва своя формиращ се Аз.
Втори етап. Това е времето от 4- до 11–13-годишната възраст. Детето вече достатъчно е съзряло волево и сега е периодът, през който родителите могат най-добре и оптимално да си сътрудничат с него.

Трети етап. Това е навлизането в юношеството. Променящото се дете се отдръпва от вас. То има нужда от автономност. И тази потребност трябва да се уважава.
Докато вашият син или дъщеря расте, вие имате възможност да забележите какви положителни черти започва да проявява, както и обратното – кои са негативните му особености. Още през първите 3–4 години се очертават определени качества от
позитивната гама
 То е весело, миролюбиво и дружелюбно.
 Послушно е и сговорчиво.
 Дисциплинирано е, с чувство за ред.
 Любознателно, с устойчиво внимание.
 Може да изпълнява докрай започнатото.
Очертават се и качества от
негативната гама
 То е агресивно и нападателно.
  Обича да се налага и да настоява незабавно да се изпълняват желанията му.
 Не общува лесно с другите деца, не е отзивчиво и отказва да дава играчките си на другите.
 Нетърпеливо е и разхвърляно.
 Не се интересува от книжки и не обича да му четат.
 Много трудно изпълнява въведените от родителите правила за поведение, ред и режим.
При всяко дете са възможни най-различни комбинации от посочените качества. Постарайте се да си формирате реалистична представа
за положителните и за отрицателните страни на вашето дете. Докато то расте, внимателно го наблюдавайте. Ако насочите вниманието си върху игрите му – особено върху онези, чрез които пресъздава видяното и чутото, ще си изясните какво му прави впечатление, какво го вълнува. Често разговаряйте с него и му задавайте въпроси – по-малките деца не умеят да разказват за себе си. Търпеливо изслушвайте всичко, което детето ви казва за себе си. Установете в кои области се развива най-бързо, кои умения усвоява с най-голяма лекота. За онова, което му е по-трудно, не бива да го пришпорвате. Ясно е, че в тази сфера ще се наложи да отделяте повече време и усилия, да сте по-търпелива и да му давате повече обич и подкрепа, за да може да се научи. Често някои деца със закъснение поднасят приятна изненада на своите близки. Наблюдавала съм как след 12–13-годишна възраст при някои се изявиха рисувателни способности или артистична дарба, които определиха избора им на професия.
От изключително значение е
да проявявате
разбиране към емоционалния свят
на своето дете, особено ако то е по-затворено и плахо, не споделя онова, което го вълнува.
Много родители са убедени, че няма нищо нередно, ако отправят към детето си негативни послания – упреци, язвителни забележки, унищожителни критики и характеристики. Могат да се посочат три причини за това. В повечето случаи те следват подхода на своите родители и техните принципи за “правилно възпитание”. Друг подтик за нападки срещу детето е стремежът към “измиване на ръцете”.  Някои родители въобще не са проявявали загриженост към развитието на детето си, не са се старали да го учат на определени правила и дисциплина. И когато се сблъскат (неминуемо!) с проблеми в поведението му, хвърлят вината изцяло върху него. Има и трети вариант: майката и бащата са разгневени, обезкуражени поради свои лични неблагополучия и търсят някакъв отдушник, “гръмоотвод” – собственото им детенце...
Негативните послания, особено ако те са любим родителски стил и отношение, смазват отрано детското самочувствие. Такова дете е склонно да възприема като абсолютно достоверна всяка отрицателна оценка още от най-ранната си възраст. Така то е обречено въобще да не вярва в себе си, докато расте и се развива. И ако не попадне в благоприятни обстоятелства, няма да разбере, че е личност като всички други – не само с недостатъци, но и със свои положителни черти и способности. Ето съветът на един детски психолог: Внимателно се вслушвайте в обидните епитети и укори, които децата ви си отправят едно към друго. Ако познаете в тях себе си или те са възприети отвън, категорично ги прекратете. Въведете твърдото правило:
всеки човек трябва да бъде уважаван
Така вие повече няма да допуснете подобни прояви във вашето семейство!
Примирете се с мисълта, че е невъзможно да формирате от детето си свое пълно копие. Приемете го като уникално същество със собствени предпочитания, вкусове, характер и способности – често напълно различни от вашите. Това ви дава шанс да разширявате и обогатявате представите си за хората, да се учите на толерантност.
Уважавайте чувствата на своето дете. То също понякога изпада в гневни състояния, ядосва се и се озлобява, обхващат го тъжни мисли и настроения, завладяват го различни страхове. Това ви се случва и на вас, макар и вече пораснали – нали? Постарайте се да намалите до минимум негативните послания към детето си. Засилете позитивните! Така по-успешно ще го насърчавате, ще му давате стимули да развива своите по-добри качества и потенциални способности. Най-добре е винаги похвалите да се подкрепят с конкретни доказателства: “Днес ти ми беше добър помощник. Грижи се за братчето си и аз можах да свърша куп неща...” Особено акцентирайте върху онези умения, които преди са затруднявали детето: “Отскоро вече се обличаш съвсем сам. Браво!”, “Вече казваш “р” като големите”... и т.н. То ще изпита по-голямо задоволство, когато разбере какво точно е постигнало или направило, за да го похвалят.
Поставете си за цел в течение на една седмица поне веднъж дневно да му отправяте
най-малко една насърчителна фраза
Отчитайте въздействието й.
Не прекалявайте до безкрайност със своята свръхзакрила и контрол. Дълготрайната зависимост от вас ще попречи на детето да се научи само да отговаря за себе си. Още от малко му предлагайте право на избор – отначало за предпочитана храна, дреха, играчка. Следващата стъпка е да го подтиквате да мисли и как самостоятелно трябва да решава и по-сложни проблеми: “Ти как мислиш – как е най-добре да постъпиш?”
Запомнете: родители, които са научили детето си да им се доверява, които не го тормозят със своя перфекционизъм, дават му възможност да развива самостоятелност и добър самоконтрол, запазват неговата обич и уважение за цял живот.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог