Преди животът да те „назначи” на „длъжността”  родител, няма време за интервюта, изпити или изпитателни срокове. Той те хвърля направо в дълбокото. А напоследък, както твърдят много родители, водите стават все по-бурни. Всеки от тях обаче успява да избегне подводните камъни, като създава свой личен стил на родителство.


Анкета на сп. „9 месеца” сред млади майки и бащи показва, че има много интерпретации по темата какво определя един родител като добър...


„Мисля, че съм добър родител, защото не се опитвам да се справям с всичко сама”. Това е откровеният отговор на 32-годишната Антоанета Димитрова – графичен дизайнер и майка на момче на 3 год. и на момиче на 1 год. „Не изпитвам вина, че за да практикувам професията си, се нуждая от помощта на майка ми или на възпитателите в детската градина. И съм сигурна, че това ми помага да съм много по-пълноценна майка във времето, което прекарвам с децата си”, споделя Антоанета. Младата жена е убедена, че бабите и детегледачките далеч не вредят, а допълват родителското възпитание. А да се пренебрегва ролята на таткото, е сериозна грешка, която се допуска от много жени. 
„Защото не всичко в живота ни се върти около децата”. Така отговаря 31-годишният Валентин Велчев – инженер и баща на 2-годишни близнаци, на въпроса защо се определя като добър родител. „Не мисля, че е възпитателно децата да усещат, че всичко се върти около тях и че мама и татко са пренебрегнали връзката помежду си и са изцяло обсебени от ролята си на родители. Това, че съм станал баща, не е причина да зачеркна личността, която съм бил довчера”, е мнението на Валентин. За него и за съпругата му е важно да показват на децата си, че са личности със свои интереси и хоби. „Къмпингуването ни е страст от години и въпреки че сигурно ще е по-трудно с децата, имаме желание да продължим традицията. Вярвам, че ще е добре и за тях отрано да изградят силна връзка с природата”, твърди младият татко.


Вероника Николова, 27 год., счетоводител, твърди, че е добър родител: „Защото приемам детето си такова, каквото е.” Тя е майка на палаво 3-годишно момиченце. „Имало е моменти, когато съм се чувствала неудобно от това, че дъщеря ми е доста буйна и напълно се разминава с представата за кротко момиче, което стои мирно и си рисува”, признава Вероника. Отдавна обаче тя е приела индивидуалността на детето си и не се опитва да му наложи стереотипа на „доброто момиче”.      
„Вярвам, че съм добър родител, защото се старая да прекарвам много време с децата си”, убедена е

Виктория Сотирова – майка на две момичета на 5 и на 2 години. Тя работи от дома си като преводач от немски, за да има достатъчно време за двете си дъщери. „Искам заедно с тях да откривам света и да ни е забавно. Готвим и трите, измисляме си игри, четем книжки и т.н.”, споделя Виктория.
Всички тези разнопосочни гледни точки сякаш са единодушни в едно – че няма перфектно родителство. Но има добри родители – тези, които внимават да не прекрачват границата, което може да превърне всяка любеща майка в свръхпротективна орлица или пък всеки баща, стимулиращ потенциала на детето си – в суперамбициозен диктатор.

Диана Недева
психолог