Разглезването е едно от понятията, които през последните десетилетия претърпяват сериозна промяна. Глезенето не означава ли всъщност нещо хубаво? Още едно резенче луканка без хляб или разрешение за спане в пиратска палатка – не са ли това знаци на родителска обич? И не са ли мама и татко длъжни да пазят малкото съкровище от всичко лошо – от ръждивия пирон на катерушката до бездушната лелка в детската градина?



Мненията на педагози и психолози са доста разнопосочни. Общото е, че който отстранява всички препятствия пред детето си и изпълнява всяко негово желание,

не му позволява да придобие
важен житейски опит
Защото малкият човек трябва да се научи да приема забраните, да изпълнява изискванията, за да не стане незрял и непригоден за живота егоист.
Някои критикуват родителите, които поради угризения на съвестта отрупват детето с внимание и подаръци през краткото време, което прекарват заедно с него.


От своя страна майките протестират, че
вината се търси в тях
което ги прави несигурни и изнервени. Психолозите внушават, че през първата година детето не може да се разглези. Гушкане, кърмене според потребностите, т.е. при “поискване”, незабавно откликване на всяко желание – дотук добре, а после? Рязка смяна на курса, едва ли не като в социалните домове от средата на миналия век?

Кой е правилният път?
Няма достъпен за всички среден път между страната на приказките и приютите, но има някои полезни ориентири.
Преди всичко да се спазват собствените принципи. Ако не искате тригодишният ви син всяка нощ да идва в родителското легло, трябва да кажете „Не”, дори най-добрата ви приятелка да разрешава това на детето си. Ако хапвате често шоколад, не може да очаквате детето ви да е любител само на плодовете...

Важно е и
да не притискате детето
само защото така е по-удобно за вас. Например да не пъхате двегодишното в кенгуру, ако то иска да ходи, дори за разходката да ви е нужно двойно по-дълго време.
Трябва да умеете да лавирате в ежедневието. Не е нужно всяка седмица да водите тригодишното в зоологическата градина. То ще се радва и ако му позволите да разбърка салатата за вечеря. Още повече че след това ще е доволно, че е било полезно.

Радвайте се, че
не сте сами във възпитанието
Най-късно в детската градина скъпото ви дете ще научи, че не е единственото на света. Че трябва да споделя камиончето си с другите, както и скута на любимата възпитателка. 

Лора Николова
психолог

Правилно ли е...
Прочетете няколко типични родителски въпроса и отговорите на специалистите.

Докога да се спазват ритуалите за заспиване – гушкане, четене на приказки и т.н.
През първата година детето трудно заспива само. Помощта е напълно естествена, ако и мама се чувства спокойна. Не би трябвало обаче да се поддържат навици, които са мъчителни и изнервящи за майката, например часове наред тя да търпи малкото да я държи за ръката, докато заспи, или да му подава играчка през нощта... В тези случаи единственият правилен подход е категоричният отказ.

Да се угажда ли на всички желания на детето при хранене – ябълката да се бели, хлябът да е нарязан на малки залъчета, сиренето на малки парченца...?
Единствените и най-малките деца в семейството развиват специални предпочитания през втората година от живота си. Яслите и детските градини предлагат добра тренировка за тези деца – при толкова други на масата детето рано научава, че не всеки ден може да избира любимата си храна – урок, който по принцип е полезен за живота...

Да се вози ли детето в количка, или да се оставя да ходи?
Дори едногодишните предпочитат сами да бутат количката, а тригодишните са напълно в състояние да ходят до половин час, когато са тренирани. Децата имат подчертан стремеж към движение, който често влиза в конфликт със забързаното ежедневие и нервността на родителите. Най-добре е ритъмът на мама да се съобразява с бавното темпо на детето. Подходяща мотивация за децата, които не обичат да ходят пеша, е броенето на крачките по време на разходка.

Подаръци без повод?
По време на разходка баба и дядо обичат да купуват на внучето играчка. Това не се приема с възторг от повечето родители. Те мърморят, че разходката сама по себе си е подарък.
Всичко е наред, ако подаряването без повод не е постоянна практика. Това че баба и дядо често глезят малчугана, също е нещо естествено, стига да не прерасне в борба за симпатиите на детето. Добре е то да се приучи на търпение, докато се изпълни желанието му. Така ще изживява чувство на радост, преди да получи мечтания подарък.

“9 месеца”